Как се живее без вода през 21 век? Отговорът е прост, изключително трудно. Така съществуват от десетилетия жителите на пловдивското село Кръстевич през летните месеци. Надявайки се, че когато дойде водата, ще успеят да си налеят в нещо за елементарни нужди. Надявайки се, че утре ще дойде пак, макар за малко.
По режим трябва да има вода за час-два на ден, но понякога няма с дни. В селото има около 250 домакинства, по голямата част от населението са възрастни и самотни хора. А положението и животът им лятото става нетърпим.
Освен че я няма, водата от чешмите в село Кръстевич не става за пиене, а в добавка не е и никак евтина 1,49 лв за 1 куб.м.
Защо хората от малкото село плащат толковa при положение, че водата достига до чешмите им гравитационно отговор няма. Канализация също няма, но това е друга тема.

В селото има изградено изцяло речно водоснабдяване, което съществува от 1936 г. Поради недостиг на вода през летните месеци през 1984 г. е започнало изграждане на допълнително водоснабдяване от същия водоизточник и същото е въведено в експлоатация през 2004 г. Водата е с доказано влошени питейни, физико-механични и биологични качества, особено при гниене на шумата попаднала във вододайната зона и при обилни дъждове. Въпреки всичко, през летните месеци при продължително засушаване нивото на водата намалява и населението преминава на режим.
През 80те години на миналия век са предприети мерки за намиране на алтернативно решение, като се ползват и други водоизточници. На 3 километра югоизточно от селото е направен сондажен кладенец с дебит около 8 м/сек., която вода чрез довеждащ водопровод, помпена станция и пречиствателна станция да се добави към съществуващото съоръжение, но за съжаление само сондажът е изграден, всичко останало е теория.
И нещата се повтарят така от десетилетия. Всяко следващо лято положението става все по-нетърпимо, режимът е вода за 1-2 часа на ден, а понякога и през ден или два. Обещанията през последните години от страна на Общинска администрация на град Хисар и ВиК дружеството са за изграждане на проект и подсигуряване на финансирането му. Всеки път идвал представител на някоя от администрациите, обяснявайки на хората, че решение има и се работи по този въпрос и до тук.
„Това лято нещата се повтарят. От 10 дни насам сме на режим по 1-2 часа на ден има вода, няма предоставена бутилирана вода за населението от страна на ВиК дружеството, докараха водоноска с вода едва, когато входирахме. В селото ни има около 250 домакинства, по голямата част от населението са възрастни и самотни хора. Положението е нетърпимо затова жителите се обединиха и направиха подписка адресирана до Областен управител на гр.Пловдив, ВиК гр.Пловдив, Общински кмет и Общински съвет гр.Хисаря с която се обръщаме за спешна среща и отговор за решаването на проблема ни.”, разказват жителите на Кръстевич.
Сега месните споделиха, че очакват обратна връзка от институциите след поредния опит да се реши проблемът им. „При неглижиране на проблема ни ще се организира протест и ще затворим републиканския път, който минава през селото ни!”, заканиха се потърпевшите.

В селото има изградено изцяло речно водоснабдяване, което съществува от 1936 г. Поради недостиг на вода през летните месеци през 1984 г. е започнало изграждане на допълнително водоснабдяване от същия водоизточник и същото е въведено в експлоатация през 2004 г. Освен това водата е с доказано влошени питейни, физико-механични и биологични качества, особено при гниене на шумата попаднала във вододайната зона и при обилни дъждове. Въпреки всичко през летните месеци при продължително засушаване нивото на водата намалява и населението преминава на режим.
През 80те години на миналия век са предприети мерки за намиране на алтернативно решение, като се ползват и други водоизточници. На 3 километра югоизточно от селото е направен сондажен кладенец с дебит около 8 м/сек., която вода чрез довеждащ водопровод, помпена станция и пречиствателна станция да се добави към съществуващото съоръжение, но за съжаление само сондажът е изграден, всичко останало е теория.
И нещата се повтарят така от десетилетия. Всяко следващо лято положението става все по нетърпимо, режимът е вода за 1-2 часа на ден, а понякога и през ден или два. Обещанията през последните години от страна на Общинска администрация и ВиК дружеството са за изграждане на проект и подсигуряване на финансирането му. Всеки път идва представител на някоя от администрациите, обясняват на хората, че решение има и се работи по този въпрос и до тук