Военният, бит във Войводиново, не се е възстановил напълно и бъдещето му като снайперист в армията засега е неясно. Това разказа самият той в първото си интервю, след инцидента на Йордановден. За първи път от побоя насам, ефрейтор Валентин Димов се показва публично, за да разкаже спомените си за инцидента. „На всеки може да се случи. Бях изненадан, не съм очаквал, че ще се стигне до физическа разправа. Нараняванията ми са счупване от едната страна. Три месеца ми трябваше, за да се възстановя. От скоро излизам свободно”, казва Димов пред Нова телевизия. Ефрейтор Димов пътува по главната улица на селото, на връщане от хвърляне за кръста на Йордановден. Казва, че карал бавно и на отворен прозорец, като видял две момчета от махалата. Чул техни реплики, които го накарали да спре и да слезе от колата. „Всичко започна с тяхно неправилно пресичане. Пресичаха пред автомобила. Движейки се, разминавайки се с тук, получих обидна реплика, насочена към мен. Беше обида, свързана с майка ми. Това ме накара да сляза от автомобила. Слязох и ги попитах с какво съм провокирал тези техни действия. Те ме напсуваха и това ме провокира да спра. Питах ги защо ме псуват, защо пресичат тук. От тяхна страна нямаше никакъв отговор. После всичко се разви много бързо. Няма други реплики от моя страна, няма никакви обиди, нищо”, коментира ефрейтор Валентин Димов. „Докато бях на земята, чувах как единият повтаря: „Оставете ме, оставете ме, искам да го довърша". Имаше моменти, в които си мислех: кога ще свърши всичко”, спомня си още младият мъж. Не е бил и пиян, когато е бил зад волана. „Слязох, за да потърся обяснение от тях. Оттам нататък всичко е направено от тях. Ако не бях слязъл, нямаше да се стигне до това нещо”, признава той.