Ладуването е стар и позабравен български обичай. От читалище "Просвета" в Белозем решават да го вкарат в календара си с традиции и той да намери място в коледния им афиш.
В ладуването участват само момичета; отдава се почит към богинята на любовта Лада и нейнея брат - близнак бог Ладо и се извършват гадаения за любов и женитба. Названието идва от обръщението повтаряно в обрядните песни: "Ой Ладо, Ладо, момиче младо!" Вечерта срещу празника на 31 декември, момите донасят от извора или от кладенеца "мълчана вода" в нов бял медник (бакърен съд), в който хвърлят пръстени, закачени за китки и овес или ечемик. Покриват с червено було медника и го оставят да пренощува под розов храст или на овощно дръвче, под звездите. На сутринта всяка мома си взима малко ечемик (овес) от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи. Ако водата замръзне през нощта, годината ще е здрава и плодородна. Накрая се играе общо хоро. Обрядът може да се извършва също и на Гергьовден и на Еньовден.