През 1925 година Пловдив се готвил за тържествено честване на 40-годишнината от Съединението на България. Празникът бил отбелязан повече от подобаващо. В ранната сутрин на 19 септември към площад „Съединение“ започнали да се стичат членовете на всички патриотични, просветни, спортни и други организации, които заедно с представителните войскови части и пловдивското гражданство представлявали внушителна гледка. Специално за юбилея в Пловдив пристигнали председателят на народното събрание Тодор Кулев, министри и депутати, както и началникът на софийския гарнизон и почетен председател на дружество „Сливница“ - генерал Лазаров.

След встъпителната реч, произнесена от Андрей Ляпчев - един от дейците на Съединението и бъдещ министър-председател на България, дългогодишният и уважаван пловдивски учител Костадин Балтов връчил на Тодор Кулев акта за полагането на основния камък за бъдещия паметник на Съединението. Последвали речи на председателя на народното събрание, на генералите Богданов и Лазаров, както и на революционера Иван Андонов, а тържествената част приключила с церемониален марш на войсковите части.

Веднага след това празникът продължил с мащабна манифестация, начело на която били участвалите в Съединението на България дейци, както и ветераните от Шипченската епопея и доброволците от Сливница. Аплодирани от многохилядното гражданство, те се отправили към площад „Цар Симеон“, където щял да се проведе и официалният парад.

По същото време във Военния клуб започнало провеждането на шестия редовен конгрес на доброволците от Сливница, на който присъствали ветераните от Шипка, както и дейци на Съединението. Конгресът започнал, но в един момент бил прекъснат неочаквано по изключително родолюбив начин от представителите на спортен клуб „Ботев“.

Ето как било отразено случилото се в издавания от клуба „Ботев лист“:

„Опълченците от Шипка и доброволците от Сливница имаха общ събор в град Пловдив. В оредели редици опълченци и доброволци се отправяха към военния клуб, където щеше да стане откриването на събора. Всички бяха заели своите места в театралния салон на клуба.

В този момент председателят на с. к. „Христо Ботев“ , придружен от знаменосеца и двама асистенти млади спортисти в спретната спортна форма с развято знаме, влязоха при тях. Всички изненадани обърнаха глави и устремиха поглед към развятото знаме с лика на Христо Ботев. Настъпи моментно мълчание.

С бодри крачки младите спортисти излязоха начело и председателят на клуба обяви, че с. к. „Христо Ботев“ е решил и провъзгласил за свои почетни членове всички останали живи борци за свободата от величавата епопея на Шипка и славната Сливница. По този случай се размениха подходящи речи и им се връчи художествено изработен акт на провъзгласяването им за почетни членове.

Моментът бе тържествен. Побелелите глави и наведени тела изведнъж взеха бодър вид; те се изправиха и за момент в този им вид ги чувствахме като че ли са на онези години, когато са бранили свободата по скалите на Шипка и върховете при Сливница.

Така с. к. „Христо Ботев“ изпълни един свой дълг и засвидетелства признателността си към тези заслужили на родината си българи, които са от онази епоха, през която в борбата за свобода са били вдъхновявани от песните и славата на великия поет и революционер Христо Ботев“.

Съдържанието на художествено изработения акт, който от „Ботев“ поднесли на своите нови почетни членове, било следното:

„На доброволците при Сливница – 1885-1925.

Мили доброволци, една пламенна любов цари в душата Ви – любовта към България. Една мечта Ви въодушевява – свободата. Вашият подвиг от 1885 година е увенчан с ореола на безсмъртна слава и народна признателност.

Ние се чувстваме особено щастливи и неоценимо възнаградени за гдето можем да ви провъзгласим в настоящия тържествен момент за наши почетни членове. Във вашите лица ние виждаме само пример за подражание.

Живейте, мили доброволци, за слава и чест на Отечеството ни!“

*Снимката е илюстративна