Вратарят Илия Николов е на прага на своя мач номер 100 с екипа на “Марица”. В тази връзка решихме да ви срещнем него, а Николов прие предложението на фейсбук страницата на “Марица”. В четвъртък от 17 часа неговия тим приема “Черноморец-1919” в мач от поредния кръг в Трета лига - Югоизточна група. Именно този мач ще остане завинаги в съзнанието на железния страж, тъй като той е юбилеен за него. Освен сезоните в Трета лига Илия има и един сезон във Втора лига с “жълто-сините”. Той почти няма пропуснат двубой на своя отбор, освен в случаите, когато това се случва по стратегически причини. Николов е и треньор на вратарите в школата на клуба.

- Как се чувстваш в навечерието на своя мач номер 100 за “Марица”?
- Чувствам се добре, във форма съм. Но е по-особено... Това са доста мачове, различна е емоцията.
Това е постижение, което в съвременния футбол вече е рядкост. Каква е причината за да избереш да се състезаваш за “Марица” толкова дълго време?
Да, рядко се постига, понеже в клубовете има доста голямо текучество на футболисти в днешно време. Аз съм изключително щастлив че успях, за тези 3 години и половина да стигна до този момент. “Марица” е притегателно място за мен, тук ми харесва, чувствам се спокоен.
Как стана така, че започна да играеш именно за “Марица”?
След като приключи договорът ми с “Черно море” се прибрах в Пловдив. След това, съвсем случайно се срещнах на един зимен лагер, на който бях с университетския отбор, с тогавашния треньор на “Марица” Стоян Димитров. Попитах го дали мога да поддържам форма с “Марица”, докато си намеря отбор. Така се развиха нещата, че ми предложиха да играя за клуба. Получих предложение да съм и треньор на вратарите. Не ми отне много време да взема решение. Не ми се ходеше никъде, исках да съм си при семейството, а и със съпругата ни предстоеше да стане родители. И така... Вече почти четири години съм част от “Марица”.
Какво промени в живота ти този период в “Марица”?
Може би това, че станах по отдаден. Към децата в школата, за да мога да им предам знанията и опита, който имам и към тима - да помагам на по-младите момчета в мъжкия отбор.
Ти си постоянен в изявите си. Как поддържаш това високо ниво толкова дълго време?
Да така е, старая се. Постоянството е най-важното нещо в футбола - да си постоянен в изявите си. Аз винаги съм се стремял към това. Формата си поддържам, следвайки наученото от многобройните тренировки в отборите от “А” група или както се казва сега - Първа лига. Опитът, наученото от треньорите - опирам се на тях, останалото е воля.
Другото нещо е, че ние сме много задружни като отбор и това ми дава допълнителен стимул. Треньори и играчи - вярваме си и разчитаме един на друг. Това е важно за един колектив и ти вдъхва увереност.
Кой е най-запомнящият се момент в клуба за теб, кой е най-щастливият ти миг?
Най-запомнящият се момент за мен бе изкачването на “Марица” във Втора лига. Беше трудно, но ние като отбор заслужавахме това. Най-щастливият ми миг ли? Във всеки мач има такива моменти на силни емоции, почти във всеки от тези 100 мача, така че не мога да определя само един.

Ти влезе в сърцата на феновете на “Марица”, тази борбеност и себераздаване, която показваш във всеки мач въпрос на характер ли е или на нещо друго?
Много съм радостен, че трудът ми е оценен от феновете. Аз съм много спокоен човек извън терена, но когато съм вътре ставам друг. Изключвам за всичко и искам да победя на всяка цена! Хъс и воля за победа - това са най-важните неща за всеки един човек, занимаващ се със спорт.
За какво съжаляваш, има ли нещо, което не успя да постигнеш с отбора, а и иначе в кариерата си като цяло?
Съжалявам, че изпаднахме от Втора лига миналия сезон. Беше незаслужено! В клуба се работи професионално - като организация от страна на президента, работата на треньорското ръководство, както и всички други хора, който работят в клуба. Мястото на “Марица” е в професионалния футбол!
В моята кариера съм постигнал доста. Печелил съм два пъти “Купата на България” с “Литекс” и “Черно море”, веднъж суперкупата на страната отново с “Черно море”. Единствено шампион не съм ставал, но дано успея, след време, като треньор.
Кое те зарежда, кой те подкрепя в трудните моменти?
Сила ми дава моето семейство - синът ми Стилиян и моята съпруга Станимира, които безкрайно много обичам и знам че винаги ще са до мен! Тук е мястото да им изкажа благодарности! Благодаря и на президента на клуба Христо Христов, на треньорите, с които съм работил и съотборниците ми!
Какво още искаш да постигнеш с “Марица”?
Мечтая да постигна две неща: Първото е следващия сезон “Марица” отново да се върне във Втора лига, където да се утвърди. И второто е да подготвя вратар от школата, който да влезе в мъжкия отбор и да пази на високо ниво, да постигне успехи. Защото това е патентът на този клуб - да създава млади кадри за големия футбол.
Ти сам спомена за работата ти в школата, как стоят нещата с младите вратари, какво е нивото?
“Марица” винаги е подготвяла футболисти на добро ниво. Вратарите не правят изключение, в школата имаме добри, талантливи момчета. Тренираме редовно и аз виждам как те израстват. Вярвам, че с общи усилия, те ще се интегрират към мъжкия отбор, когато са достатъчно добре подготвени.
Какво ще бъде твоето бъдеще след 5 или 10 години?
Виждам се като треньор на вратарите. Това ще бъде моят път след като приключа състезателната си дейност. Ще продължа да бъда близо до футбола.
Какво си пожелаваш малко преди юбилейния за теб мач?
Да победим в конкретния мач! А иначе да съм здрав, моето семейство също!
А на феновете на “Марица” какво би искаш да кажеш или пожелаеш?
Искам да подканя феновете да идват на стадиона и да ни подкрепят, защото всеки отбор има нужда от подкрепата на своите фенове. Пожелавам на всички хора, обичащи отбора, да са много здрави и щастливи! Желая им весело посрещане на предстоящите великденски празници!