Новото попълнение на Левски - Радослав Кирилов бързо се превръща в основна част от състава на Хулио Веласкес. Крилото със сигурност ще е един от козовете в предстоящия сблъсък с Апоел Беер Шева в Лига Европа за „сините“, а и през целия сезон. Той даде специално интервю за „Мач Телеграф“, в което сподели вълненията за предстоящия сезон, националния отбор и съчетаването на домашните задължения с футболните.
- Ради, ти си ново попълнение в Левски. Първо да разкажеш как стана трансферът на „Герена“. Мисли ли много за това решение?
- Стигна се сравнително бързо. Договорът ми с предишния ми отбор ЦСКА 1948 изтичаше на 30 май. Трябваше да търся варианти да продължи кариерата си. Чухме се ръководството около един месец преди да свърши първенството. Предложиха ми да дойда тук. За мен, имайки предвид възрастта, в която се намирам, все пак не съм първа младост, да получа предложение от голям клуб като Левски, бе изключително приятно. Обмислих го хубаво и реших, че това е най-правилното място за мен, за да продължа кариерата си. Щастлив съм, че съм тук.
- Каза, че не си първа младост, но скоростта ти на терена е именно като на такъв човек. Как съумяваш да запазиш това ниво на представяне?
- С времето осъзнах, че колкото повече се грижа за своето тяло, начин на възстановяване, на хранене, това дава голямо влияние върху представянето ти, защото каквито и качества да имаш в крайна сметка, ако не са подплатени с правилна и професионална работа. Другото нещо е любовта ми към футбола. Аз никога не съм крил, че за мен това не е просто професия. Аз обичам да го правя. Цял живот мечтая да го правя.
- Как се чувстваш сред новите си съотборници?
- Чувствам се отлично. Момчетата ме приеха много добре. Може би не съм очаквал чак толкова бързо да се адаптирам към отбора. Харесва ми всичко, работи се изключително професионално, както и приляга на клуб от ранга на Левски. Видяхте и условията в Правец, хотелът и базата са прекрасни. Надявам се да направим един хубав сезон.
- Преди началото на първенството предстои един европейски мач. С каква нагласа ще влезете в него?
- Тези мачове са най-хубави. Да играем в Европа е най-хубавото нещо. Ще дадем всичко от себе си, за да може да зарадваме хората. Няма да бъде лесно, защото виждате - футболът се изравни. Отбори от държави, които преди години не бяха претенциозни, сега ние, българските отбори, изпитваме трудност срещу тях. Длъжни сме да дадем най-доброто от себе си. Ако го направим, ще имаме добри резултати.
- Не е тайна, че състоянието на Апоел Беер Шева няма да е добро най-вече от психологическа гледна точка заради случилото се в Израел. Вие помежду си обсъждахте на лагера темата „Беер Шева“ най-вече от тази гледна точка?
- Първо съжалявам, че не само там, а и на други места по света в момента е така. Надяваме се тези конфликти да спрат, защото това е най-лошото нещо в нашия съвременен живот. Не коментираме мача още сега. Концентрирани сме върху подготовката, сегашната работа. Когато дойде моментът за мача ще се подготвим по най-добрия начин.
- Винаги си много дипломатичен, обран. Но през годините не един или два пъти се е налагало да носиш капитанската лента. Чувстваш ли се ти като лидер?
- Първо думата „лидер“... има различни видове лидери на терена. Има хора, които говорят много, които окуражават своите съотборници. Аз примерно съм по-тих, обичам да се нагърбвам чисто футболно, когато е труден моментът за отбора, да се нагърбя чисто футболно. Това са моите лидерски качества. Щом са ми давали лентата преди, значи са преценили, че имам някакви такива качества. Но е важно в един отбор да има различни тип хора. Всеки да помогне с каквото може. Когато се разчита на една или две личности е по-трудно.
- Като помена личностни качества, ще те върнем назад. Кога малкият Ради започна с футбол?
- Стартирах в моя роден град Симитли. Тогава имаше отбор Македонска слава, ако помните. Бях месец или два и след това с моите родители заминах за Италия. Там започна по-сериозния ми път във футбола. Там се изградих и като личност.
- Защо избра точно футболът?
- Спомням си, че като ритахме с децата на улицата, се запалих от един път. Помня точния момент даже. Бяхме предучилищна възраст, преди 1 клас. Ритахме на двора и там се запали тази искра и до ден днешен продължава да гори. Докато я има тази искра, аз ще продължавам да играя.
- Италия е голямо място за футбол. Ти като отиде, имаше ли представа колко голяма е тази държава за този спорт. Ходи ли на някой голям мач?
- Като дете бях фен на Ювентус. След скандала с Калчополи малко се отдалечих и станах фен на Барселона. Но като дете бях голям фен на Юве. Като отидох в Италия, първите ми думи бяха за футбол. Аз не знаех и една дума на италиански и за да се приобщя към обстановката, си говорехме „Милан“, „Ювентус“. Само имената на футболните отбори. И с времето се приобщих. В школата, която стартирах, Ричоне Калчо – сателит на Интер, когато имаше възможност ни пращаха да гледаме мачовете на „Сан Сиро“. Първият ми мач беше Интер – Ливорно. След това баща ми ме заведе на Интер – Ювентус. Юве спечелиха с 2:1.
- След това се завърна в България. Предполагам още тогава си виждал разликата?
- Да, но аз се върнах, защото мечтата ми беше да играя за националния отбор. А по стечение на обстоятелствата кариерата ми в Италия беше в по-долните дивизии – Серия С, Серия Б и беше по-трудно от моята гледна точка. Завърнах се в Берое. Тогава Сашо Димитров стана треньор и той-искаше да ни събере повече футболисти, които ни познаваше от младежкия национален отбор. Но бях собственост на Киево още. Дойдох като преотстъпен тук. Получи се, веднага направих дебюта си. Пътят, който трябваше да извървя, съм го извървял и не съжалявам за нищо.
- След това в Пирин и като дойде в Славия, сякаш кариерата ти тръгна много нагоре.
- Да, защото... някакси в Славия още на първата тренировка с отбора се чувствах на място и добре. Усетих, че тук ще се получат нещата. Беше ми даден шанс, това ми бяха едни от най-хубавите години във футбола. Не крия, че се чувствах много добре. Бяхме и много силен отбор. Станахме трети, повечето играчи бяха млади българи. Нещата там се получиха и аз си промених и мисленето с години. Тогава смятах, че талантът е водещото, но с времето разбрах, че талантът трябва да подплатен с работа и много фокус. За това може би последните ми години във футбола са по-силни, отколкото първите, защото съм и по-стабилен в психологически план. Вече знам как да си контролирам енергията.
- Правил ли си жертви в името на футбола?
- Те жертвите са правят ежедневно. Лишаваш се от много други неща. Семейството ти е почти винаги далеч от теб, приятелите. Не можеш да излизаш. Когато си млад и не се занимаваш професионално с футбол или спорт като цяло, е по-различно. Ако искаш, разбира се, да постигаш резултати. Аз се стремя да го правя, но не съжалявам в името на тази любов, не съжалявам.
- Кое надделява сега - емоцията от това, че ще играеш за един от двата най-големи отбора у нас или концентрацията да дадеш максимума от себе си?
- И двете неща са свързани. За да се докажеш в Левски, концентрацията трябва да е на изключително високо ниво. Не само концентрацията, но трябва и да работиш много. Идвам в отбор, в който се работи изключително професионално, миналата година е завършил втори. Има силни футболисти и първо трябва да се докажеш, че заслужаваш да си тук. И с всяка тренировка да се доказваш, че заслужаваш да си тук.
- Играл си много пъти срещу Левски. Това помага ли ти до някаква степен?
- Помага до степента, че знам какво е Левски. Наясно съм какъв клуб е. Колко много хора живеят за този клуб. Каква е отговорността за играеш за този клуб. Още, когато се разбра, че има вариант да дойда, много приятели левскари ми писаха, молеха ми се да дойда. Усетих тази отговорност. Аз трябва да направя всичко възможно да оправдая очакванията на хората.
- Какви са твоите впечатления от работата с треньора Хулио Веласкес?
- Много приятни, защото знам как работи испанската школа. Работи се изключително професионално. Нещо, което на мен ми допада. Тренираме доста добре, но добро ниво и вече резултатите ще покажат на какво ниво сме стигнали до момента.
- Каза, че си фен на Барселона. Сега предстои мач с Испания, ще дойде Ламин Ямал. Най-вероятно и ти ще бъдеш част от състава. Има ли вълнение за това?
- Сега първо се вълнувам за мачовете с Левски в евротурнирите, за предстоящото първенство. След няколко месеца ще има със сигурност и вълнение за този мач. Надявам се, разбира се, да бъде част от националния отбор. Винаги съм казвал, че за мен това е най-голямата част. Ще видим, ще си сверим часовниците срещу най-добрите в момента, как се играе.
- Ще вземе да я ритне някой и да стане 1:0 за България...
- Да ви кажа такива мачове е по-лесно да се играят, защото ти няма какво да губиш. Ние направихме равен с Италия във Флоренция и ги спряхме за световното. Да, това беше мач, който те заслужаваха да спечелят, защото имаха не знам там колко удара. Случват се изненадващи резултати. Хейтът? Когато си професионален играч, ти си длъжен да даваш най-доброто от себе си, това което зависи от теб. За всичко останало, аз гледам да не обръщам внимание, защото това не е нещо върху, което могат да имам влияние. И за цялостната обстановка и представянето като цяло на българския футбол. Трябва да мислим като индивидуални личности, да даваме най-доброто от себе си, да знаем, че като се приберем вкъщи вечерта и като си легнем, нашата съвест е чиста, че си дал най-доброто от себе се. Вече другото, което няма как да променим, да не му обръщаме внимание. Да не губим енергия в тези неща.
- Преди големите мачове има напрежение. Отвътре ти се свива сърчицето, сигурни сме. Имаш ли някакви ритуали преди мач?
- Нямам, защото не съм суеверен. Моята вяра е в работата. Като съм си работата, всичко друго... всеки си има различно виждане на нещата.
- Какви са твоите лични цели, които си поставяш с екипа на Левски? Предполагам шампионска титла, Купа на България и силно участие в Европа? Предполагам са ти в главата тези цели?
- Първо трябва да се докажа, че заслужавам да съм тук, да играя в този клуб. И вече отборните. Когато си в такъв голям клуб като Левски, трябва винаги да се стремиш към най-високите цели. Надявам се да е така, клубът не е ставал шампион от доста години. Но според мен е излишно да говорим за тези неща, защото те не трябва да се споменават, когато си в клуб от този ранг. Просто трябва да работиш за това нещо и да знаеш, че има изключително много хора, които мечтаят за това нещо.
- Баща си на две деца - как се справяш в тази роля?
- Гледам да ич обръщам внимание, когато имам възможност, защото виждате, че с лагери и мачове е малко по-трудно. Цялата тежест е върху жена ми, но тя се справя изключително добре. Аз, когато имам възможност, и помагам. Когато имам свободно време го прекарвам с тях.
- Какво обичате да правите заедно?
- Не е нещо особено. Играем си, или вкъщи, или на двора. Или излизаме на разходки. Семейството ми е в Симитли, моят роден град. Аз си ходя 1-2 пъти в седмицата при тях. Понякога и те идват. Опитваме се да съчетаваме нещата и там е по-спокойно за децата. Големият си ходи на детска градина. Сега и малкият ще почне.
- А с топката играете ли?
- Малкият играе малко повече от големия. Но са на периоди. Аз обаче не съм от хората, които ще ги натискам да играят футбол. Мен никой не ме е натискал и тази любов и тръгнала от сама. Ако реших да тръгнат по този път, аз ще съм най-щастливият човек и ще им помогна с каквото мога.
