В края на седмицата България стартира участието си в квалификациите за юбилейното Евро 2020. Надеждите на нашата селекция отново са големи, като първата важна крачка трябва да бъде направена срещу Черна гора. Опонент, който със сигурност не бива да бъде поставян в графата "леки съперници", пише Топспорт. Поради този факт, нека се запознаем по-отблизо с моментната ситуация в лагера на балканския съперник, който вече даде сериозни амбиции да накърни сериозно реномето на Петър Хубчев и компания.

ИСТОРИЯ

Репрезентацията на Черна гора е един от най-новите национални тимове в света на футбола. Федерацията им е създадена през 2007 година, само 12 месеца, след като страната обявява своята независимост. Така "храбрите соколи" започват да се изкачват нагоре в световната ранглиста, като за 5 години правят фамозен скок от 199-то до 16-то място (през 2011 година) в класацията на ФИФА.

Безспорно най-големият успех на Черна гора до този момент е участието им на баражите за Евро 2012. В този период "червено-жълтите" притежават състезатели от сериозна европейска класа. Нужно е само да споменем хора като Мирко Вучинич, Стеван Йоветич, Симон Вукчевич, Младен Божович и т.н. Балканците завършват на второ място в своята група G, което им позволява да достигнат до решителни две битки с Чехия.

Младата държава очаква с огромно нетърпение мачовете, като първата среща в Прага е загубена с 0:2. Тогава късно второ попадение на Сивок донякъде обърква плановете на "храбрите соколи", които хвърлят цялата си офанзивна мощ за реванша в Подгорица. 10 000 зрители там обаче стават свидетели на един здрав чешки "бетон", като на всичкото отгоре, гостите си тръгват и победата, след като Ирачек бележи гол в 81-ата минута.

Оттук насетне стартира и лекото отстъпление на черногорците от челните позиции на европейския футбол. Следват разочароващи квалификации за Мондиал 2014, Евро 2016 и Мондиал 2018, през които въпросният съперник на България прави и почти цялостна смяна на своето футболно поколение.

СЪПЕРНИЧЕСТВОТО С БЪЛГАРИЯ

През последните 11 години пътищата на Черна гора и България се пресичат на два пъти в квалификации за голям международен форум. Оттогава досега активът ни от четирите получили се мача е 1 победа, 2 равенства и 1 загуба при голова разлика 7:5 в наша полза.

Двата тима попадат за сефте в предварителните групи за Мондиал 2010. Като първият им двубой в историята е на 6 септември, 2008 година в Подгорица - 2:2. Всичко започва отлично за нашите "лъвове", които повеждат с 0:1 след перфектна комбинация между Велизар Димитров и Стилиян Петров, завършила с чудесен изстрел на страхотния Стан. Малко след подновяването на играта домакините се връщат в мача след фамозно изпълнение от фаул на Мирко Вучинич. Нещата за нашите стават още по-тежки, когато в 82-ата минута Станислав Ангелов прави дузпа, заради която получава и втори жълт картон. Стеван Йоветич печели директната битка с Димитър Иванков и прави пълен обрат. България обаче е спасена, и да, тук търсете и лек библейски мотив, тъй като за крайното 2:2 се разписва не кой да е, а Благой Георгиев. Халфът също се бележи от пряк свободен удар, след което сваля фланелката си, за да покаже своя потник с послание: "I love you Jesus".

Ответният двубой на "Васил Левски" е далеч по-лесен за нашия тим, като печелим с 4:1. Първата част завършва при резултат 1:1, след като Йоветич бележи красив гол в 9-ата минута, а Радостин Кишишев изравнява в 45-ата. През второто полувреме нашите се представят много по-добре и заслужено вкарват нови три попадения. Резервата Димитър Телкийски дава тон в 48-ата минута. В последните минути Бербатов от дузпа и друга резерва - Домовчийски, оформят крайния резултат. По този начин селекцията на Станимир Стоилов запазва надежди за участие на Мондиал 2010, но в крайна сметка си остава само с тях.

През 2012-а гореспоменатите национални тимове попадат в една квалификационна група и за Евро 2012. Това като цяло е една от най-посредствените кампании за България, като нашите финишират на пето място от пет отбора. Поради този факт не е изненадващо, че за тогава губим и за първи път от черногорците - при това с 0:1 насред София. На 7 септември разликата в този мач прави Зверотич, след като разстрелва Николай Михайлов с шут от средна дистанция. Нашите са близо до точката, но гол на Валери Божинов е отменен заради засада, а гредата от фаул удря Мартин Петров. След този двубой оставка подава селекционерът Станимир Стоилов, като заедно с него си тръгва и директорът на националния отбор по това време Наско Сираков.

9 месеца по-късно, вече с национален селекционер - Лотар Матеус, нашите гостуват за втория мач между двата тима в черногорската столица. Тогава Ивелин Попов ни спасява от поражение с гол след почивката.

НАСТОЯЩИЯТ СЪСТАВ НА ЧЕРНОГОРЦИТЕ

Типично за отборите от бивша Югославия, селекцията на Черна гора преобладава от футболисти, подвизаващи се в реномирани отбори по цял свят. Нещо, което за жалост не може да кажем за нашия тим. Но нека се вгледаме детайлно, сякаш най-голям дефицит на качество "храбрите соколи" изпитват на вратата, където вече ги няма опитните Младен Божович и Вукашин Полексич.

Към този момент доверието на националния селекционер получава 25-годишният Даниел Петкович. Въпросният пази за втородивизионния френски Лориен, но през този сезон така и не може да се утвърди като твърд титуляр в гореспоменатия клуб. Негова алтернатива пък са играещите в местното първенство Милан Миятович и Дамир Люлянович.

В защита очаквано всичко се върти около вицекапитанът Стефан Савич. Звездата на Атлетико (Мадрид) изобщо е един от най-класните футболисти на Балканите, като в кариерата си има шампонска титла с Манчестър Сити. В момента минава за един от любимците на Чоло Симеоне на "Уанда Метрополитано". Савич се слави със своята тактическа грамотност и умение да печели 80% от въздушните си съперничества по време на мач. Големите притеснения в Подгорица са, че все още не се знае дали той ще бъде възстановен от травмата, която го измъчва в последните седмици.

В отбрана той е добил добра сработка с 31- годишния Марко Шимич, който след добра кариера в БАТЕ Борисов, Кайзериспор и Ростов, реши да предприеме интересен развой на своята кариера, подписвайки с Пахтакор от Узбекистан през 2017 година. Интересното за Марко е, че първите си официални мачове като професионалист изиграва за Спартак (Варна), откъдето бива преотстъпен на Черноморец (Бяла) през 2007 година.

Ако все пак някой измежду Савич и Шимич не бъде готов за мача срещу нашите "лъвове", мястото му ще бъде заето от централния защитник на сръбския Чукарички - Борис Копитович. По десния фланг на отбраната пък ще се подвизава, може би голямата звезда на Черна гора в този момент - Адам Марушич. Въпреки, че е роден в Белград, бързакът избра да брани родината на своите родители. В Италия пък го смятат за една от големите трансферни находки на Симоне Индзаги, който се довери на своите скаути и го привлече на "Олимпико" от скромния белгийски Остенде. Марушич може да играе еднакво добре и като краен бранител, и като крило, които го прави универсален за всяка една формация на игра. В момента пазарната му цена е точно 10 млн. евро.

Отляво по защитата пък ще действа Марко Весович. В течение на своята кариера високият 177 сантиметра футболист се превърна от крило в ляв бек, но качеството на неговото представяне остава все толкова високо. Специалистите твърдят, че неговите силни страни са центриранията и изпълнението на преки свободни удари. В кариерата си е играл за реномирани клубове като Цървена звезда, Торино, Риека, а сега пък е част от Легия (Варшава).

В средата на халфовата линия Любиша Тумбакович би трябвало да заложи на тандем от сръбския шампионат. Говорим за Мирко Иванич (Цървена звезда) и Небойша Косович (Партизан). Първият би трябвало да бъде натоварен с една идея по-офанзивни функции, докато колегата му по-скоро ще има ролята на "прекъсвач" на българските атаки. Титулярното място на Косович обаче е поставено на карта, тъй като момента и той и клубният му тим Партизан се намират в безпрецедентна игрова криза. Поради този факт, кандидати за неговото място са Асмир Кайевич от Чукарички или Стефан Лончар, който преди време беше попаднал в полезрението на Левски. Тогава халфът впечатли "сините" в битките им срещу Сутиеска (Никшич) в квалификациите за Лига Европа.

Доста спорна ще е битката за място по двете крила. Отдясно позицията ще си оспорват Марко Янкович от италианския СПАЛ и Александър Болйевич от Беверен. Предимството е на страната на втория, който е основен играч за своя белгийски тим. Иванович пък е смятан за голям талант, но през този сезон има само 11 минути в Калчото.

Отляво се очаква да атакува Владимир Йовович. През 2017 година техничарят най-сетне намери своя пристан в чешкия Яблонец, където има 8 гола в 42 срещи. Местните медии обаче гледат с леко недоверие към 24-годишния играч, предпочитайки на тази позиция да видят неповикания Никола Дринчич, който макар и на 34 години, е част от сензацията в сръбското първенство през този сезон Раднички (Ниш). Любопитното за този тим е, че през този шампионат върви на второ място в Суперлигата, а в ядрото основни футболисти са трима черногорци Гърбич, Дринчич и Кояшевич. Нито един от тях обаче не получава повиквателна.

Сравнително слаб избор има Любиша Тумбакович за своята атака. На "Васил Левски" "храбрите соколи" би трябвало да излязат с двама нападатели в лицето на Фатош Бечирай и Стефан Мугоша. Първият, който е на второ място във вечната ранглиста по изиграни мачове за Черна гора, би трябвало да действа зад гърба на своя колега, като приоритетната му цел ще бъде да го захранва добри пасове и да увлича българската защита. Головете пък ще бъдат оставени за Мугоша, който е сред звездите на корейското първенство със своя Инчеон Юнайтед. Шанс от резервната скамейка ще очаква Лука Джорджевич, който е съотборник с Георги Костадинов и Мишо Александров в Арсенал (Тула).

ТРЕНЬОРЪТ

От 2016 година начело на тима е сърбинът Любиша Тумбакович. Специалистът има славно реноме в този регион, след като е най-успешният треньор в историята на Партизан със своите шест шампионски титли и три купи на страната. Типично за треньор от сръбската школа, кариерата му като наставник е едно непрестанно странстване - Кувейт, Китай, Гърция, Саудитска Арабия, Иран...

През кариерата си има 652 мача, в които е извел отборите си до 415 победи, загубил 114 пъти и 123-и срещи е завършвал наравно.

През лятото на миналата година Тумбакович дори бе сред спряганите треньори за ЦСКА. Постът все пак беше зает от Нестор Ел Маестро.

Любиша е убеден, че възпитаниците му ще постигнат трите точки в предстоящата квалификация срещу "трикольорите": "Съперникът е много компактен, въпреки че не разполага с играчи от световна класа. Те все пак имат двама-трима, които са наистина добри. Първият, който имам предвид, е капитанът (Ивелин) Попов. Те имат и още няколко интересни футболисти, но не искам да коментирам повече имена".

Избраниците му за мача с България:

Вратари: Даниел Петкович (Лориен, Франция), Милан Миятович (Будучност Подгорица), Дамир Люлянович (ОФК Титоград)

Защитници: Стефан Савич (Атлетико Мадрид, Испания), Марко Симич (Пахтакор Ташкент, Узбекистан), Жарко Томашевич (Остенде, Белгия), Адам Марушич (Лацио, Италия), Филип Стойкович (Цървена звезда, Сърбия), Борис Копитович (Чукарички, Сърбия), Ристо Радунович (Астра, Румъния), Игор Вуячич (Зета Голубовци)

Полузащитници: Никола Вукчевич (Леванте, Испания), Марко Вешович (Легия Варшава, Полша), Владимир Йовович (Яблонец, Чехия), Александар Шчекич (Партизан, Сърбия), Марко Янкович (СПАЛ Ферара, Италия), Мирко Иванич (Цървена звезда, Сърбия), Небойша Косович (Партизан, Сърбия), Марко Бакич (Мускрон, Белгия), Александар Болиевич (Ваасланд-Беверен, Белгия), Лука Миркович (Будучност), Стефан Лончар (Истра Пула, Хърватия), Асмир Кайевич (Чукарички, Сърбия), Дени Хочко (Фамаликао, Португалия)

Нападатели: Фатош Бечирай (Макаби Нетания, Израел), Стеван Йоветич (Монако, Франция), Стефан Мугоша (Инчон Юнайтед, Република Корея), Лука Джорджевич (Арсенал Тула, Русия).