70 години от най-голямата трагедия в италианския футбол

04 Май 2019 23:32

Четвърти май е особен ден за феновете на футбола в Италия и най-вече за привържениците на Торино. На тази дата преди 70 години самолетна катастрофа сложи край на триумфалния поход по терените на най-славната генерация на клуба, известна като "Гранде Торино".

През 40-те години на миналия век Торино е без конкуренция в Италия. Отборът помита съперниците си с офанзивен и атрактивен стил, а тактиката с четирима нападатели десетилетия по-късно е в основата на тоталния футбол, налаган от Аякс и холандския национален отбор.

Между 1942 и 1949 година Торо печели пет поредни титли (през 1944 и 1945 година не се провежда първенство заради Втората световна война). По това време "биковете" са непобедени на своя стадион "Филаделфия" в продължение на 4 години.

На 11 май 1947 г. италианският селекционер Виторио Поцо вика цели 10 души от Гранде Торино в състава на "Скуадра адзура" за приятелския мач със силния тим на Унгария, завършил 3:2 за момчетата на Поцо. Единственият футболист извън групата на "биковете" в италианската единадесеторка е вратарят на Ювентус Лучидио Сентименти. За мнозина Гранде Торино остава завинаги "Скуадра дел Куоре" – Отборът на сърцето.

През април 1949 година отборът вкарва 6 гола на Рома до 20-ата минута, а на почивката треньорът Луиджи Фераро казва на футболистите си да намалят оборотите и да не унижават съперника. В крайна сметка мачът завършва 7:0, а след края му дори феновете на "вълците" аплодират съперника.

Торино става шампион с аванс от 15 точки пред Интер, макар в последните 4 мача да играе с юноши заради трагедията на 4 май. Това е една от най-черните дати в историята на италианския футбол. След приятелски мач с Бенфика в Лисабон отборът се връща към Торино. Времето е облачно, вали пороен дъжд с гръмотевици, а видимостта е нулева. В 17:05 часа самолетът се блъска в базиликата Суперга на едноименния хълм край Торино. Всички загиват - 4-членният екипаж, шестима ръководители на тима, 18 футболисти и трима журналисти. Голяма част от играчите са национали на Италия.

Звездите на Торино са : Валерио Бачигалупо, Алдо Баларин, Дино Баларин, Мило Бонджорни, Еузебио Кастиляно, Рубенс Фабини, Гулиелмо Габето, Руджеро Грава, Джузепе Грезар, Вирджилио Марозо, Данило Мартинели, Ромео Менти, Пиетро Оперто, Франко Осола, Марио Ригамонти, Юлиус Шуберт, Ецио Лоик, Валентино Мацола и треньорите Лесли Лийвесли и Ернест "Егри" Ербщайн.

По-късно разследването на катастрофата определя като причини за трагедията ниската облачност, гръмотевиците и лошата радио връзка с навигационната кула. Самолетът се разбива без да остане жив човек на борда му.

С гибелта се разминават само трима, които пропускат пътуването. Това са бранителят Сауро Тома, който е контузен, полузащитникът Луиджи Джулиано, който не успява да уреди нещата около своя задграничен паспорт, и бъдещата звезда на Барселона Ласло Кубала, дал съгласието си да участва в мача с Бенфика, но отказал в последния момент заради неразположение на детето му.

Италия потъва в траур. Умират и надеждите на италианците за трета световна титла на Мондиал'50 в Бразилия. Без класата на Гранде Торино "Скуадрата" е съвсем друг отбор, който логично вече не е сред фаворитите.

В деня на погребенията от Италианската футболна федерация обявяват водача в класирането Торино за шампион на страната, като предложението за това идва от страна на Ювентус, Интер и Милан. В оставащите четири кръга от шампионата Торино играе с младежката си формация, а в знак на уважение същото правят и съперниците на почернения клуб - Дженоа, Палермо, Сампдория и Фиорентина. Това са мачове на мъката. Трибуните са пълни, но мълчат 90 минути. Тишината е болезнена и при всеки свой гол младите играчи на Торо започват да плачат, вместо да се радват. Никога нещата в най-обичания тим на град Торино не са вече същите.

Лидерът на този велик състав, който вероятно би спорил за няколко КЕШ в годините непосредствено след Втората световна война, ако тогава турнирът съществуваше, се казва Валентино Мацола. Фантастичен за своето време атакуващ халф, покриващ цялата централна зона на терена. Валентино Мацола имал навика да навива ръкавите на фланелката си, когато отборът на Торино не играел играта, която трябва, което било нещо като сигнална лампа за колегите му. "Вижте! Мацола си вдигна ръкавите", отбелязвали веднага зрителите по италианските стадиони, тъй като всички знаели за този обичай на капитана на Торо. Действието е известно на Ботуша като "Гранатов четвърт час".

Следващите поколения на Торино никога не постигат и частица от успехите на своите предшественици. Трябва да изминат близо 30 години, преди "биковете" отново да вдигнат шампионската титла. По-късно отборът се лута между дивизиите, но в последните сезони е в подем и дори се завърна на европейската сцена, а в момента Андреа Белоти и компания водят битка за място в Шампионската лига./ Източник: sportal.bg

 

Main Menu