Синиша разказа за битката си с левкемията

02 Дек 2019 15:11

Синиша Михайлович вече се възстановява у дома, след като мина няколкомесечна интензивна химиотерапия. Това бе трети етап от лечението му, след като през лятото бе диагностициран с левкемия.

Сръбската легенда и треньор на Болоня разказа подробности за битката си - физическа и психическа, с ужасното заболяване. Той даде пресконференция и обясни, че общува с играчите си по телефона и с видеовръзка през седмицата, като опитва да води някои мачове.

"Искам да благодаря на всички, които бяха до мен и искаха да бъдат до мен през тези месеци - каза Михайлович. - На всички, които ми пишеха писма и изпращаха съобщения. На всички, които се молеха за мен и които направиха плакати в моя подкрепа и пееха песни за мен по стадионите. Моят свят, светът на футбола, ме накара да се чувствам много сигурен, да се чувствам част от семейство. Това беше основното.

Благодаря и на семейството ми - съпругата и децата ми. На майка ми, която живее в Сърбия. Имам късмет с тези хора около мен, те са моят живот."

На всеки стадион, на който играе Болоня този сезон, има транспаранти за Синиша, и то от домакинските фенове. Треньорите в Серия А пък се наговарят да гласуват символично за него като №1 за годината в тяхната анкета.

Ето избрано от изповедта на Михайлович пред репортерите в Италия:

"Това бяха адски месеци, защото бях сам в болницата. Най-голямото ми желание беше да изляза и да подишам чист въздух, но не можех, защото всичко в стаята бе стерилно. Аз имам силен характер, но тази болест не може да бъде победена само с характер. Нуждаеш се и от лекарства.

 

Искам да кажа на всички, които имат левкемия или други сериозни заболявания: Не трябва да се поддавате на отчаянието и да губите надежда. Единственото нещо, което никога не бива да губите, е желанието си за живот. Тази шибана болест изисква огромно търпение. Няма нужда да мислиш кога ще те изпишат.

Всичко това е много трудно от психологическа гледна точка. Страхувах се много. И още ме е страх.

Отслабнах 30 кг. Сега наваксах 9. Приемам по 19 таблетки на ден. От 8 сутринта до полунощ. Конкретно хапче в конкретен час. И накрая напуснах болницата. Да, все още ще трябва да се връщам за прегледи, но не прекарвам нощта там! Спя вкъщи, ям нормална храна. Но това не е лесно, защото загубих обонянието си. Сега за мен пържолата и лист хартия имат един вкус. Имам си таблица с целия график: кога каква таблетка да вземам.

Сега се наслаждавам на всяка минута на деня.

Не искам да говорите за Михайлович, пациента с левкемия. Искам да говорите за Михайлович - треньора на Болоня. Тимът и треньорският щаб ме очакваха, но аз чаках момента да се върна при тях с по-голямо нетърпение. Дори когато имах температура 40 градуса, винаги търсех възможност да бъда по-близо до тима си: чрез Skype, по телефона. Когато можех, бях на стадиона, на скамейката.

Въпреки всичко, трябва да кажа, че съм просто бесен от резултатите, играта и отношението към работата на моя отбор. Говорих с момчетата и им казах, че очевидно не дават най-доброто, на което са способни. Трябва отново да намерим себе си, да намерим начин да започнем да печелим точки. Няма друга алтернатива. И все пак съм сигурен, че скоро ще видим Болоня, която всички ние и аз искаме да виждаме. Тази, която гледахме през миналия сезон.

Все още не мога да бъда с тима си през цялото време. Трябва да ходя до болницата 2 или 3 пъти седмично. Не мога да бъда в една и стая с много хора, в такива случаи трябва да нося маска. Мога да излизам на улицата, но само ако не вали или не е много студено. Няма как да съм на стадиона - твърде много хора, твърде голям риск. Мога да карам кола, но без дълги пътувания. Затова засега не мога да пътувам за гостуванията. Мога да се появя на мачовете с Милан или Аталанта, или и на двете."

Main Menu