Това е Манчестър. Тук е нежелателно да сменяш червеното и синьото

08 Мар 2020 11:25

Въпреки коренно различните съдби на футболните отбори, дербито на Манчестър си остава едно от най-значимите в европейската игра.

Да, като популярност то не е от ранга на Ел Класико, битката за Глазгоу между Селтик и Рейнджърс или дори Дерби дела Мадонина (Интер - Милан), но в него са наслоени десетки истории, които понякога можем да си припомним. Особено в часовете, преди да се играе поредното издание на този мач.

В неделния ден Юнайтед и Сити се изправят в 182-ата битка за Манчестър, като се намират в различно състояние. Толкова различно, че ако някой преди 15 г. ни бе казал как ще изглеждат днес, нямаше да повярваме. Мачът е от 18,30 ч.

Юнайтед вече 7 години не може да се доближи до трофея във Висшата лига, а в този период Сити стана шампион четири пъти и изгради един от най-доминиращите отбори в историята на английската лига.

Конфликтите между двете сили от града зачестиха в последните десетилетия, а това най-често се дължи на играчи, които избират да защитават и червения, и синия цвят. И да го сменят. Нещо недопустимо за футболните порядки в Манчестър.

Тези смелчаци (или предатели, зависи как предпочитате) са едва шест в настоящия век. Ще си припомним подобни случаи, в които замесените могат да се похвалят с различна успеваемост - понякога смяната на стадиона в Манчестър е оправдана, а друг път води до провал.

Лоу, определян за Краля на "Олд Трафорд" през 60-те и 70-те, вкара 236 гола в 11 години за "червените дяволи" и лочигно се превърна в клубна легенда. Най-запомнящият му гол обаче бе с екипа на Сити, където той премина в последствие за втори път в кариерата си.

На 27 април 1974-а Лоу отбеляза с екипа на "гражданите" на "Олд Трафорд" попадение, което подпечата изпадането на "червените дяволи" във втора дивизия. Така бе прекъсната дългогодишната династия на Юнайтед в първото ниво на английския футбол.

Тимът допусна гол с пета от своята клубна легенда, за който той и до ден днешен съжалява. Твърди, че го е изтрил от паметта си и дори не си спомня момента. Такъв обаче имаше - и то с голяма историческа стойност.

Юнайтед щеше да изпадне дори и да не беше влязъл този победен гол на Лоу, но нахлуването на феновете на терена на "Олд Трафорд" в онзи ден е епично. Кралят напуска терена с наведена глава и съжаление, че е вкарал срещу отбора, който го изгражда като голям футболист.

Статуята на Лоу редом до тези на Джордж Бест и Боби Чарлтън днес стои гордо пред "Олд Трафорд". Същата 1974-а бе последната в професионалната му кариера, но той е обичан както от феновете на Юнайтед, така и от тези на Сити.

Аржентинецът, който прояви неуважение към големия Сър Алекс

Карлос Тевес си остава най-популярният в световен мащаб играч, който смени директно единия клуб от Манчестър с другия. Той имаше успешен период в Юнайтед, където спечели Висшата лига и Шампионската лига в компанията на Уейн Рууни и Кристиано Роналдо. Онзи тризъбец в атака беше страховит.

Привличането на Димитър Бербатов обаче бе една от причините Тевес да започне да получава все по-малко шансове на "Олд Трафорд". Така той шокиращо избра да отиде в Сити на Роберто Манчини.

Вкара 73 гола в два сезона на "Етихад", като спечели Купата на ФА и Висшата лига, но до голяма степен ще се запомни с неуважението си към бившия си мениджър Сър Алекс Фъргюсън.

По време на празненствата за титлата на Сити, Тевес издигна плакат даден от феновете, на който беше изписано "почивай в мир, Фърги". Подобен надпис не е приятен, за който и да е жив човек. Аржентинецът обаче и до ден днешен не съжалява за действията си, тъй като Фъргюсън си позволи да го критикува публично по време на престоя в Юнайтед.

На по късен етап от кариерата си в Сити, Тевес беше наказан, тъй като отказа да загрява по време на мач от Шампионската лига срещу Байерн. Отношенията му с Манчини също не бяха цветущи, така че се оказа, че проблемът е по-скоро в самия играч. Нормално, след като по време на най-натоварения период от сезона през декември и януари реши да остане в Аржентина и да играе голф с приятели, а не да е с отбора си.

Историята на 70-годишния Брайън Кид е сред тези, за които също ще чуете из Манчестър. Това е човек, който и като футболист, и като треньор е работил за двата клуба.

По настоящем някогашният нападател е помощник на Хосеп Гуардиола при "гражданите", но като играч хората го помнят по-скоро като такъв на Юнайтед. Там вкара 52 гола в 203 мача, като един от тях е на прочутия европейски финал срещу Бенфика през 1968-а (4:1).

След изпадането на Юнайтед във втора дивизия през 1974-а при онзи гол на Лоу, Кид е продаден на Арсенал за 110 милиона британски лири. Две години по-късно вече е играч на Сити срещу 100 милиона. Там също бележи регулярно - 44 попадения в 98 мача, но остава само три години, за да започне спада в професионалната му кариера.

След нейния край през 1984-а той се насочи към треньорството и в продължение на десет години бе треньор на юношите и асистент в Манчестър Юнайтед. От 2009-а работи в Сити и е един от най-важните приближени на Гуардиола.

Анди Коул беше една от фундаменталните фигури в отбора на Сър Алекс Фъргюсън в края на миналия век. След 68 гола с Нюкасъл той беше привлечен на "Олд Трафорд" през 1995-а. Вкара 12 гола в 18 мача от първия си половин сезон. Последва спад, но през 1999-а бе много важен за требъла на "червените дяволи".

При напускането си на Юнайтед активът му бе 121 попадения. След престой в Блекбърн и Фулъм той се оказа в Манчестър Сити.

Започна добре под ръководството на Стюарт Пиърс, но в крайна сметка остана с девет попадения за клуба. Контузия през март 2005-а спря головата му серия и въпреки че подписа нов договор, той бе освободен. Може да се каже, че престоят му при "гражданите" не бе запомнящ се.

Петер Шмайхел е една от големите легенди на Манчестър Юнайтед и сред най-великите вратари в историята на Висшата лига.

Датският страж имаше ключова роля за петте титли на "червените дяволи" в последното десетилетие на миналия век. Освен това спечели три купи на ФА и Шампионската лига.

Юнайтед така и не успя да намери негов адекватен заместник при напускането му в посока Лисабон през 1999-а. Три години по-късно той се върна в Манчестър, но за отбора на Сити. Там изигра едва 29 мача във Висшата лига.

Престоят му при "гражданите" ще се запомни с едно отказано ръкостискане от Гари Невил при поредното дерби на Манчестър. Защитникът отказа да подаде ръка на бившия си вратар, тъй като е избрал да защитава цветовете на врага.

Както казва Невил за онзи случай - "не можеш да играеш за двата клуба от Манчестър, каквото и да става"./corner.dir.bg

 

Mr. Bricolage

Main Menu