Печат на тази страница

Ани Узунова за началото, успехите и медалите във волейбола

22 Мар 2020 14:02

Най-реномираната волейболистка в историята на Марица (Пловдив) Анка Узунова даде интервю за рубриката на БНТ 1 Зала на славата. Узунова е европейска шампионка с женския национален отбор през 1981г., бронзов медалист от Олимпиадата в Москва през 1980 и бронзов медалист от европейското първенство през 1979г. За националния отбор е изиграла 260 двубоя. Дългогодишна състезателка на Марица в периода 1970 – 1981 и част от отбора, който печели първите медали в историята на клуба – бронз в българското волейболно първенство през 1979. От 1981 до 1993 играе в Италия за отборите на Виктория Вил (Бари), Новента Вичентина, Кампобасо, Леняно и Порденоне. С отбора на Виктория Вил (Бари) е шампион в Купата на претендентите през 1984 и финалист в турнира през 1985. Била е треньор в Италия, Марица и женския национален отбор.

Началото

„С волейбола нещата се получиха много случайно, защото дойдох да кандидатствам за баскетбол. На село нямаше други спортове освен баскетбол и висок скок, които да можем да практикуваме. Нямахме дори волейболна мрежа. Когато минахме покрай площадките Кирил Недев попита майка ми къде ме водят. Тя отговори, че сме ходили на баскетбол и лека атлетика и той ни викна да пробвам и волейбол. Влезнах вътре и гледам какво правят другите. Задуха сериозен вятър и казаха да спрем да играем с топка. Явно ме харесаха, защото съм атлетична. Към седмо-осмо място чувам Ани Узунова волейбол. Казаха, че съм приета в спортното училище, подстригаха ни дългите коси. Станах почти първи номер. Първата година беше тежко, казвах си, че това не е моят спорт, плачех, аз нищо не можех. Първата година беше пропиляна година. След това Кирил Недев ме видя и искаше да ми обърнат повече внимание. На първото състезание нямаше шест души на финала на републиканско първенство на старша възраст в Шумен. Станахме шампиони, не пипнах нито веднъж топката.“

Националният отбор

„Апетитът дойде когато ни извикаха в девическия национален отбор. Излязохме за пръв път и в чужбина, след това ни викнаха и в женския национален отбор. Прекъснах няколко месеца заради майчинство. Бяхме в Япония и Бразилия почти два месеца с националния отбор и не можех да видя сина си. Дори обмислях да спра с националния отбор. Първият ни успех с националния отбор беше през 1979г. в Лион, Франция. Спечелихме бронзов медал на европейския шампионат. Победихме Унгария в мача за трето място, след като губехме с 0:2, но ги обърнахме до 3:2 и взехме медалите. Почти не спахме преди мача от предстартова треска. Една невероятна Олимпиада, въпреки че имаше бойкот на някои държави. Тичахме след Сара Симеоне и Боян Радев, за да вземем автограф. От европейските отбори паднахме само от ГДР с 2:3, ако бяхме победили щяхме да играе на финала със СССР и там не се знаеше какво може да стане. След спечелването на медала беше голяма радост. Много трудно стигнахме до финала на европейското първенство през 1981г. в София. Когато достигнахме до финала си казахме, край втори си няма какво да губиш. Нямаше кой да се опълчи на рускините, бяха станали спечелени последните седем европейски титли. Нашият треньор каза, момичетата защо не. Подготвени сме, нека да играем по-силово. На загрявката цялата зала, атмосферата беше страхотна. Не се получаваше в загрявката, но когато започна мача бяхме категорични. При 15:12 когато спечелихме, имаше радост, усмивки, сълзи.“

Италия

„След европейското най-хубавите ми спомени са от Италия. Ако мога пак искам да се върна там. Сина ми беше на 5 години, когато заминах за Италия. Беше му много трудно в началото. Спечелихме за първи в историята на клуба с Виктория Вил (Бари) Купата на претендентите. Имало е тежки моменти – играла съм с инжекции, колани, ужасни болки. Нищо не може да ме промени. В свободното си време шия гоблени, обичам на чета автобиографиите на спортисти на Пенка Стоянова, Димитър Златанов, Асен Златев. Обичам да ходя много пеша. Хората не са ме забравили, чувствам го и не само в залата. Някой ще се обади, когато сме на церемонията на Спортист на Пловдив или различни годишнини. Най-хубавите ми спомени са от спорта.“

Main Menu