Криси Якимова: Организацията в Марица е на много високо ниво, всяка година клубът израства

16 Май 2020 16:37

Треньорката в школата на Марица (Пловдив) Кристина Якимова вече трета година е в клуба. През настоящия сезон тя е треньор на момичетата до 11, 12 и 13 години. Освен това през миналото лято тя отговаряше и за плажния волейбол в клуба. Криси Якимова даде интервю пред volleymaritza.bg.

– Криси, вече три години си в Марица (Пловдив), през миналия сезон спечели титлата с 13-годишните и регион Тракия и Струма с 12-годишните. Как виждаш Марица като клуб, развитие и структура.

– Да, миналият сезон беше успешен за нас като клуб. За мен Марица е клубът в България, в който на първо място организацията е на много високо ниво, това беше и нещото, което ми направи впечатление, когато започнах да работя тук. Всяка година израстването е видимо. Работата на треньорите е улеснена от гледна точка на това, че във всяка възраст освен старши-треньор има помощник-треньор, медицинско лице, което да се грижи за здравето на състезателките и кондиционен треньор, който да отговаря за тяхната физическа подготовка. Условията, в които работим са повече от отлични, както за нас треньорите, така и за волейболистките.

– Какво очакваш от финалите на твоите набори при подрастващите? Беше обявено, че първенствата ще завършат, ако се наложи и през есента.

– Искрено се надявам да има финали. Все още не знам какво да очаквам, тъй като не е ясно още колко време ще продължи извънредната епидемична обстановка. За мен в момента е важно всички състезателки и цялото ръководство да сме здрави.

– През миналия сезон отговаряше и за плажния волейбол в клуба. Марица е един от малкото отбори, които успешно развива и плажен волейбол в България. Каква оценка би дала на представянето на състезателките на Марица на плажния корт през миналото лято?

– От скоро се занимавам с плажен волейбол и не съм много компетентна все още по тази тема, за това не мога да дам точна оценка за представянето на отборите. Единствено мога да кажа, че както и аз, така и състезателките имаме още много да учим.

– Според теб на какво ниво е плажният волейбол в България?

– Мисля, че плажният волейбол не е добре развит в България и затова нивото му не е високо.

 

– Смяташ ли, че с новото ръководство на БФВ ще има по-голямо развитие на плажния волейбол?

– Надявам се да е така. Иска ми се да има повече турнири за всички възрастови групи. Самото състезание е голяма мотивация, особено за подрастващите. Тежко е, когато тренираш цяло лято и участваш само на 1-2 турнира.

– Завърна се в игра през този сезон като състезателка в зала за Раковски (Димитровград), дебютира и в плажния волейбол. Какво беше усещането?

– Ще започна с темата за плажния волейбол. Техниката е много различна от волейбола в залата. В началото играех така, както и в залата и в средата на гейма вече нямах сили. Славена Никова тренираше, но в един момент се оказа, че няма партньор и аз се съгласих да участвам с нея на един турнир в Бяла. Имахме две седмици да се подготвим. Стоян Вулджев тренираше подрастващите двойки на Марица и ние се включихме в тренировките с тях. Изненадата за мен беше, че ми хареса и продължихме да тренираме със Сиси и след турнира в Бяла. Има още много неща, които не са ми ясни. Имам желание да се уча и развивам на пясъка. Относно играта ми в Раковски този сезон, не беше планувано, просто така се получи. Аз не се бях състезавала от последното ми участие с отбора на Левски (София) в началото на 2016г., но тръпката определено си е имаше. Беше голямо предизвикателство и се надявам да съм помогнала на отбора. Ще си призная, че всъщност, през повечето време наблюдавах Диян Боюклиев и откраднах много неща от него, които са ми полезни за развитието ми като треньор. Благодаря, Дидо! Важно е да отбележа, че всъщност, за да се случи всичко това ми помагаха и останалите треньори от клуба, защото имаше ситуации в които трябваше да съм на две места едновременно, което е ясно, че е невъзможно да се случи.

– Намираме се в много сложна обстановка. Как успя да се справиш с карантината и смяташ ли, че ще се върнем по-бързо към нормалния начин на живот?

– Преминаваме през нещо, което преди 6 месеца сме гледали само по филмите. Аз лично се замислих за някои важни неща в живота, които преди това съм пренебрегнала с ежедневните ангажименти и проблеми. Опитвам се да извлека плюсовете от случващото се. В началото, както за повечето хора, така и за мен беше голям шок, но бързо се приспособих към създалата се ситуация. Опитвам се да мисля позитивно. Вкъщи спазваме препоръките на щаба. На състезателките от отборите бяха изпратени тренировки в домашни условия. Мисля, че ще е нужно още време, за да се върнем пак към нормалния живот и се надявам тежката част вече да е минала.

– Какво ще си пожелаеш?

– Здраве! Пожелавам си здраве за състезателките, треньорите, ръководството, за семействата и близките ни, за всички! Пожелавам си и в най-скоро време да се върнем към нормалния живот.

 

LGarden

Main Menu