9 май се отбелязва като Денят на Европа от ЕС и НАТО, но и като Денят на победата от Русия. Навършват се 75 години от края на Втората световна война и 66 години от декларацията на Робер Шуман.

На 9 май 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман произнася "Декларацията на Шуман". С нея той предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), която предвижда обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички.

Основана от Франция, Западна Германия, Италия, Нидерландия, Белгия и Люксембург, ЕОВС е първата от редица наднационални европейски институции, които в крайна сметка се превръщат в това, което днес наричаме Европейски съюз.

През 1950 г., пет години след края на Втората световна война, европейските страни все още се опитват да преодолеят нанесените от нея поражения.

Твърдо решени да избегнат друга подобна война, европейските правителства стигат до извода, че обединяването на производството на въглища и стомана би направило войната между исторически съперници като Франция и Германия, "не само немислимо, но и практически невъзможно", по думите на Декларацията на Шуман.

Правилно се е смятало, че обединяването на икономическите интереси ще подобри жизнения стандарт и ще бъде първа стъпка към една по-обединена Европа. Присъединяването към ЕОВС е било отворено за останалите страни.

"Обединението на Европа няма да стане отведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградена чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност.", се посочва в Декларацията на Шуман.

"Световният мир не може да бъде запазен без творчески усилия, съответстващи на опасностите, които го заплашват" - днес тези думи на Шуман се считат за първата стъпка към обединяване на европейските усилия в инициатива, която сега е прераснала в Европейския съюз, а той е считан за бащата на нова Европа.

Робер Шуман предлага да се създаде наднационална европейска институция, която да отговаря за управлението на отрасъла. "Декларацията на Шуман" се счита за основополагаща за днешна Обединена Европа, за началото на поетия път към общност на споделени ценности и общи интереси.

През 1985 г. ръководителите на страните от Европейския съюз, на свое заседание в Милано, решават 9 май да бъде честван като Ден на Европа. От тогава денят символизира стремежа към единство, мир и просперитет в Европа. Тази дата става символ на Обединена Европа наред със синьото знаме със златни звезди, Одата на радостта от Деветата симфония на Бетовен по текст на Фридрих Шилер и единната валута (еврото).

На 8 май 1945 г. в предградието на Берлин Карлсхорст е подписан Акта за пълна и безусловна капитулация на Третия райх със Съюзническите сили. По изрично настояване на Сталин, ден по-късно началникът на генералния щаб на Вермахта фелдмаршал Кайтел, подписва отделно германската капитулация само пред СССР.

Годишнината от края на Втората световна война (1939 -1945) се отбелязва в страните от антихитлеристката коалиция и в англоезичните документи се нарича Victory in Europe Day (често писан като акроним V-E Day или VE Day).

На този ден представители на Германското върховно командване в лицето на фелдмаршал Вилхелм Кайтел, адм. Фон Фридебург, ген.-полк. Хорст Щумпф, в присъствието на представителите на главната квартира на Върховното главно командване на СССР маршал Георгий Жуков и на Върховното главно командване на англо-американските и френските войски (маршал Артър Тедър, ген. Карл Андрю Спатс, ген. Жан дьо Латр дьо Тасини) подписват Акта за капитулацията на германските войски във Втората световна война (1939-1945). Втората световна война започва на 1 септември 1939 г., когато германската армия навлиза в Полша.

Европейските държави отбелязаха сравнително скромно 75-годишнината от края на Втората световна война в Европа, след като редица прояви по случай събитието бяха отменени заради коронавирусната пандемия, предаде ДПА.

Подготвените големи церемонии пред Бранденбургската врата и на други исторически места в Берлин бяха отменени още през април. Президентът Франк-Валтер Щайнмайер и канцлерът Ангела Меркел положиха днес венци пред Мемориала "Нойе Вахе", посветен на жертвите от войната и диктатурата. Щайнмайер окачестви поражението на Германия през 1945 г. като акт на освобождение. Тогава бяхме освободени, а днес трябва сами да се освободим, заяви той, имайки предвид опасностите на новия национализъм, омразата, ксенофобията и "презрението към демокрацията".

Във Варшава президентът Анджей Дуда нарече годишнината "горчиво-сладка". Той отбеляза, че след края на военновременните жестокости Полша се е озовала в съветската сфера на влияние.

Празненствата във Великобритания включваха парад край Бъкингамския дворец, но повечето мероприятия бяха отложени, отменени или ограничени до възпоменания по интернет. В Уестминстърското абатство имаше виртуална благодарствена служба, а в 21 часа местно време се очаква реч на кралица Елизабет Втора - точно 75 години след радиообръщението към нацията на нейния баща Джордж Четвърти.

Традиционните тържества във Франция по случай победата в Европа също преминаха в ограничен формат. Президентът Еманюел Макрон оглавяваше церемонията при Триумфалната арка в Париж с участието на висши военни, но без публика.

В Осло норвежкият крал Харалд и премиерът Ерна Сулберг произнесоха речи в крепостта Акерсхус, където монархът положи цветя. Харалд отбеляза, че пандемията е попречила на плановете за големи церемонии в Норвегия и каза, имайки предвид мерките срещу заразата: "Вместо това, парадоксално нашата свобода бе ограничена".
В Уелингтън премиерът Джасинда Ардърн почете заслугите на ветераните и паметта на загиналите във войната новозеландци.

Руският президент Владимир Путин и канцлерът Меркел проведоха телефонен разговор по случай годишнината. Двамата държавници се съгласиха, че е важно да се пази споменът за трагедията на войната. Според съобщението на германската страна двамата лидери са споделили мисли за "милионите загинали и неизмеримите страдания от войната, разпалена от нацистка Германия".

Германката Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, каза, че 8 май 1945 г. е "решаващ момент в историята на човечеството". Този ден е "край на жестоката война, предизвикана от нацисткия режим и освобождаване от неговите мрачни часове", заяви тя.

Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО - съюз, появил се след войната, заяви: "Днес ние сме приятели и съюзници. Ние помним. И сме по-силни заедно".