ISW: Кремъл настоява САЩ да се откажат от продажбата на ракети „Томахоук“ на Украйна

ISW: Кремъл настоява САЩ да се откажат от продажбата на ракети „Томахоук“ на Украйна
Снимкa: БГНЕС

Кремъл продължава усилията си да разубеди Съединените щати да не продават на Украйна крилати ракети „Томахоук“. Руският външен министър Сергей Лавров заяви в интервю за руското издание „Комерсант“, публикувано на 15 октомври под заглавие „Европа иска да превърне конфликта в Украйна във войната на Тръмп“, че подобна сделка би представлявала „изключително сериозна ескалация“, предава News.bg.

Според анализ на Института за изследване на войната (ISW), Лавров е подчертал, че такъв ход би нанесъл „огромни щети“ на процеса на нормализиране на отношенията между Москва и Вашингтон, постигнат след управлението на бившия президент Джо Байдън.

ISW отбелязва, че евентуалното предоставяне на ракети „Томахоук“ на Украйна би било огледален отговор на руската практика да използва собствени далекобойни крилати ракети срещу украински цели. От 2022 г. Русия редовно прилага различни типове оръжия с голям обсег - сред тях „Калибър“, „Кинжал“ и „Искандер“.


През ноември 2024 г. Москва извърши безпрецедентен удар с балистични ракети със среден обсег чрез системата „Орешник“, снабдена с множество независимо насочващи се бойни глави (MIRV).

Американските ракети „Томахоук“ биха могли да дадат възможност на украинските сили да поразяват ключови руски военни обекти в дълбочината на територията на Русия – включително завода за дронове „Шахед“ в Елабуга, Татарстан, и авиобазата „Енгелс-2“ в Саратовска област, откъдето се изстрелват стратегическите бомбардировачи на Москва.

Администрацията на президента Доналд Тръмп продължава да заявява подкрепа за Украйна преди срещата му с Володимир Зеленски, насрочена за 17 октомври. На 15 октомври Тръмп потвърди, че е обсъдил с украинския лидер възможността САЩ да продадат ракети „Томахоук“ на Киев.


Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет коментира същия ден, че Вашингтон ще предприеме „необходимите стъпки“, ако Русия не се съгласи скоро на мирни преговори. Той призова съюзниците да увеличат военната помощ за Украйна, като подчерта, че „боеспособна украинска армия и силно, водено от Европа НАТО са ключови за възпирането на руската агресия“.

Според Хегсет САЩ са готови да „направят своята част“, за да укрепят европейската сигурност.

Кремъл, от своя страна, продължава опитите си да подкопае единството в НАТО и подкрепата за Украйна. Лавров заяви, че Европа се стреми да превърне конфликта в Украйна във „война на Тръмп“ и че Зеленски и европейските лидери се опитват да отклонят американския президент от „правия път“.


Междувременно нидерландски военни съобщиха за наблюдение на неидентифицирани дронове близо до учение на НАТО в Полша - пореден подобен инцидент в Европа. Според информация на NOS от 14 октомври, нидерландското Министерство на отбраната е потвърдило, че участници в учението са засекли дронове и смущения в комуникационните системи.

Все още не е ясно дали дроновете или контрамерките срещу тях са причинили тези смущения. Идентичността на операторите остава неизвестна. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова отрече руско участие и заяви, че Дания не е отправила официално запитване по случая.

Според ISW подобни инциденти може да са част от руската стратегия „Фаза нула“, целяща подготовка за евентуална бъдеща война с НАТО.

Европейските партньори на Украйна обявиха нови пакети военна помощ по време на срещата на Контактната група по отбрана на Украйна във формат „Рамщайн“ на 15 октомври. Хегсет подчерта, че САЩ очакват държавите членки на НАТО да продължат да предоставят ресурси чрез инициативата PURL (списък с приоритетни украински нужди).

Финландия официално се присъедини към PURL, а Литва обеща 30 милиона долара за програмата. Нидерландия също обяви, че ще предостави 90 милиона евро за производството на разузнавателни и ударни дронове в Украйна.

В същото време Великобритания засилва натиска върху руската икономика. На 15 октомври външният министър Ивет Купър съобщи, че Лондон е наложил санкции на държавната компания „Роснефт“, частната „Лукойл“ и 44 танкера от т.нар. „сенчест флот“ на Русия, който заобикаля международните ограничения.

По данни на британските власти приходите от продажбите на петрол на тези компании продължават да финансират руските военни действия в Украйна.

Image