Печат на тази страница

Не е страшно да платиш 1 лев такса за преглед, страшно е в болница да ти поискат 10 хил.

24 Ное 2019 15:41

"Повдигнахме въпроса за потребителската такса при педиатрите и се получи много остра реакция, но всъщност в много от европейските държави се прилага точно тази система - поносимост за населението: минимално заплащане от два, три или пет лева, както е в България, и никакво доплащане в скъпия сегмент. Защото в момента в България е безплатно да отидеш на лекар за 5 лева, обаче си доплащаш, когато се наложи да използваш медицинско изделие или медицинска помощ за десетки хиляди лева", коментира д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз (БЛС) в интервю за БНР днес.

Той коментира искането на БЛС да се въведе такса от 1 лв. за преглед при педиатър. Искането и за децата да се плаща породи остри реакции, но лекарят обясни защо това и други плащания в поносим за хората размер са необходими така:

"Тези малки плащания - по пет, по два лева, изследвания в извънболничната помощ - за тях отиват стотици милиони левове. Тези стотици милиони биха били по-добре използвани, ако се насочат да платят нещо скъпо, когато ни се наложи да влезем за лечение за тежка операция, за да не доплащаме в момента, в който сме най-уязвими, такива огромни суми, да не се налага изобщо да се говори за доплащане в болницата. Твърде много популизъм има във финансирането на здравеопазването в България, твърде много. Не е страшно да се доплати 1 лев, страшното е когато влезеш в болница, да те накарат да намериш отнякъде 10 хил. лева."

БЛС иска и повишаване цените на над 200 клинични пътеки с мотива, че остойностяването им не е променяно през последните 7-8 години и с тези цени не може да се осигури качеството, което хората очакват.

"Искаме увеличаването на повече от 200 клинични пътеки, защото не са били повишавани през последните 7-8 години. За тях нито една от услугите в България не е останала на същата цена, да не говорим за минималната и средната работна заплата. При това положение разбира се, че ще наблюдаваме фалиращи болници и болници, които за да оцелеят, трябва да се стремят да приемат повече и повече. Не бива да смятаме, че може толкова дълго време някой да съществува с цени от преди 7-8 години и да очакваме качествено здравеопазване.

Оттук нататък няма никакви условия за повишаване на броя на хоспитализациите - няма повишаване на броя на населението, няма нови болници, няма нови участници в системата на здравеопазването, за да залагаме на повече и повече пациенти. Напротив - ще трябва да се опитаме да насочим средства там, където е необходимо. Всяка година има увеличение на бюджета на НЗОК. Когато то отива само за бройки, това не допринася за увеличаване на качеството. Затова настояваме цените на клиничните пътеки да бъдат повишени значително.

Тази година да се опитаме да започнем възстановяването на справедливостта в съотношението на отделните специалности, диагнози. В годините се получи изкривяване - лекари от дадени специалности са значително по-добре платени, защото техните клинични пътеки са по-добре платени в сравнение с други", каза той.

 

Той коментира мнението, че заплащането на клиничните пътеки е нещо порочно по следния начин:

"Клиничните пътеки бяха демонизирани през последните години, населението смята, че заплащането през клинични пътеки е порочно, но всъщност те са алгоритъм, който гарантира един път на лечение на пациента.

Недостатъкът идва оттам, че "не бяха въведени механизми за следене на качеството, за контрол на входа и на изхода на болница и това доведе до опорочаване на идеята на пациента да е гарантиран минимумът, който трябва да бъде извършен, за да е ясно, че той е лекуван добре", посочи той и напомни за облика на здравеопазването отпреди клиничните пътеки.

"Искам да напомня за времената, когато се заплащаше не за свършена работа, а заради съществуването на дадена структура. Тогава самото качество на здравеопазване също не беше на високо ниво, макар да имаме носталгични спомени за него. Сега се прилагат доста по-съвременни методи на лечение. Недъзите и неблагополучията се дължат на това, че не сме въвели достатъчно ефективен механизъм за контрол. Контрол на качеството, на входа на пациента и това, какво получава по време на лечението в болницата и когато напусне. Сега се заплаща дори само когато е приет. Това е почти достатъчно, остава да пролежи няколко дена, да изпълни няколко процедури лечебното заведение и получава заплащането си."

Според него фактът, че едни пътеки са много добре платени, а други - хронично недофинансирани се дължи на лобизъм при определянето на цените:

"Откакто е създаден начинът на заплащане през здравноосигурителната система, някои дейности са добре финансирани, други остават с ниски цени. Лобизмът води само до противопоставяне в съсловието, между отделните колеги", каза той и призова за единство в системата, защото противното се отразява на всички звена по веригата.

Д-р Маджаров коментира и временното отстраняване на директорите на Педиатрията, "Пирогов", и болница "Лозенец", заради смъртта на 3-годишно дете. Той определи това действие на здравния министър, направено по искане на премиера като "лов на вещици":

"За съжаление, нито един от тези дебати не беше насочен към решаване на проблемите. Основната задача след всеки такъв нещастен случай трябва да бъде да извлечем поуките, да намерим причините, за да се избягват в бъдеще. Да търсиш изкупителна жертва или да предизвикваш лов на вещици сред цялото съсловие не е продуктивно за никой. Призовавам за малко повече смирение във всички нас. Всички сме пациенти или с близки, които са били пациенти и сме гледали с надежда в очите на лекаря и очакване, че той ще помогне. Науката не е силна. Все още продължават да умират хора по света. Твърденията, че в 21-ви век не може някой да почине от пневмония, за съжаление, не са верни. Бихме искали - всички ние, лекарите - нашите пациенти да оздравяват, но това е съвместен процес, процес на доверие между лекаря и пациента и само тогава може да разчитаме на успех.

С лов на вещици или обвиняване на един или друг се губи ценно време на обществото. Ние всички трябва да се обединим около една единна стратегия за развитие на здравеопазването, тя трябва да е минимум 15-годишна и не трябва да зависи от това кой е на власт. Рано или късно трябва да се случи, иначе ще има крах".

Main Menu