Контрол на стреса и елиминиране на вредни навици са сред препоръките на ендокринолозите към пациентите. Специалистите съветват да се осъществява редовен контрол, изследвания и профилактични прегледи, качествен сън и почивка, физическа активност. Според световната статистика диабетът се разраства в глобален план, особено в Африка, Латинска и Северна Америка през последните години. „По данни на Международната диабетна федерация около 463 милиона са страдащите от диабет. По-плашещо е, че до 2040 г. засегнатите от заболяването ще са около 730 милиона“, заяви ендокринологът д-р Маламов по време на лекцията си на X-та национална конференция „Достъп до грижи за диабета „Ако не сега, кога?“, организирана от Националната асоциация на децата и младите хора с диабет.
Захарният диабет е съществен рисков фактор за появата на сърдечно-съдови заболявания. „Диабетиците имат 3 пъти по-висок риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания. Според статистиката почти половината от хората със захарен диабет в света умират от сърдечно-съдови заболявания. Данните сочат, че хората без хроничното заболяване живеят до 12 години по-дълго“, коментира д-р Маламов. Според него рисковите фактори са генетични, затлъстяване, повишени нива на холестерол, високо кръвно, вредни навици, стрес, липса на физическа активност, лоша диета и липса на качествен сън и почивка.
Д-р Маламов препоръчва 150 минути спорт седмично и преминаването на 5-10 хиляди крачки дневно като превантивни мерки срещу диабета. Специалистите съветват да консумираме храни, богати на фибри, на омега 3-мастни киселини 3 пъти седмично, да ограничим и елиминираме пакетираните храни, бързите захари и трансмазнините, както и да увеличим приема на вода.
Захарният диабет предизвиква остри и хронични усложнения. Сред тях - увреждания на нерви, на кръвоносни съдове, на бъбреците, загуба на зрение, затруднения при възстановяване от травми и др., което води до влошено качество на живот. Ендокринологът д-р Христина Русева препоръчва диабетиците да правят контрол на кръвната захар, редовно да инжектират инсулина според храненето и физическата активност и да прилагат своевременно лечение на заболявания и инфекции. „Не трябва да спортувате при висока кръвна захар и наличие на кетони в кръвта и урината“, казва д-р Русева и посочи, че всеки пациент трябва да притежава карта на диабетика.
Всеки здравноосигурен пациент има право веднъж годишно да ползва направление за ендокринолог. Ако е диспансеризиран – 4 пъти. Според ендокринолозите правилото трябва да е при нужда. „При пациент с диабет тип 2, който поддържа идеален гликемичен контрол, може да има нужда от консултация при ендокринолог веднъж на 2-3 години, особено когато личният лекар редовно проверява гликирания хемоглобин, кръвното налягане и холестерола. Когато пациент с тип 2 поддържа гликиран хемоглобин 8,5 – 9 ммол/л, той има нужда от преглед при ендокринолог през 3 месеца. Затова е необходимо да има по-индивидуализирана програма в здравеопазването“, коментира д-р Димитър Георгиев. Той посочи, че според световната практика гликираният хемоглобин не е водещ показател за контрола на захарния диабет тип 1, особено при децата. „Вече гликираният хемоглобин не е това, което беше в миналото. Има много по-точни показатели – от сензорите, които извършват мониторинг. От 2019 г. Американската диабетна асоциация заложи на първо място контрол на захарен диабет тип 1 по показателите на сензора“, коментира д-р Георгиев.
Ралица Петкова препоръча метални канюли за инсулиновите помпи, особено при новооткрит диабет. Тя запозна родителите на деца и млади хора с хроничното заболяване с нови модели на системите за непрекъснат мониторинг на кръвната глюкоза. „Наблюдаваме добри резултати при лечение на диабет през последните години, въпреки административните трудности. Според изследвания на доц. Радка Савова, значително е подобрен контролът при деца и млади хора, които използват сензори с инсулинови помпи и при такива, които са само със сензори. Затова искаме да са достъпни за всеки пациент без значение от възрастта. Настояваме да бъдат олекотени критериите за получаване на сензори и при пациенти над 18 години“, обобщи председателят на Националната асоциация на децата и младите хора с диабет Елисавета Котова.