Победителят в тазгодишната надпревара за най-престижната литературна награда в света е българинът Георги Господинов, който спечели Букър с "Времеубежище", преведена на английски от Анджела Родел.

Писателят благодари на родителите си, които плачат някъде в България. Благодари на издателството си Жанет-45. Благодари за смелостта на журито да номинира и награди българска книга. Разказа за любимия си празник - 24 май, празникът, на който се празнуват буквите и го честити на български език.

Анджела Родел каза, че в книгата става дума за липсата на смисъл и че светът се разпада заради тази липса. Много вълнуващите речи и на двамата можете да прочетете тук:

Георги Господинов:

"Вълнуващо е... Написах няколко думи, мислейки, че те ще останат в папката с непрочетените речи за неполучените награди.

Дами и господа, вие би трябвало да вярвате в литературата, защото ние всички тук вярваме. За мен е чест да бъда на това високо място - и в архитектурен, и в буквален смисъл. Благодаря на Фондация Букър, че поддържа тази награда за литература и превод. Във времена като нашите това е от решаващо значение. Благодаря на журито, че оцени роман за паметта и времето, настъплението на миналото, въоръжаването на носталгията. Благодаря на всички номинирани. Книгите ви са прекрасни, имам ги всички. Беше чест да сме заедно - нека всички ги прочетат. Огромни благодарности на моя преводач Анджела Родел, която построи тази клиника на миналото на английски. Благодаря ти, Анджела (прегръщат се).

Благодаря на всички, които бяха част от пътешествието на тази книга. Благодаря на моето българско издателство Жанет-45, което дръзна да публикува книгата в първия месец на локдауна. Благодаря на английските си издатели Weidenfeld & Nicolson, Джени, Летис, Елизабет - те са там. И на вас, Феде, това е първата ми книга, публикувана в Англия. Благодаря на агента ми Люк Инграм, на Българския културен институт в Лондон и на посолството.

Благодаря на родителите ми, които сега се радват и плачат някъде в югоизточна България. (смях и аплодисменти)

Това е първата българска книга, номинирана за Букър, така че благодаря ви за смелостта да я наградите.

Благодаря на дъщеря ми и жена ми, които са тук с мен. (аплодисменти) Благодаря на читателите ми. Утре е най-важният български празник. Моят любим национален празник. Това е денят на кирилицата, 24 май. Денят на писането и езика. Прекрасно е, когато буквите и езика се празнуват. Така че ще кажа едно изречение на български, езика, на който романът беше написан: "Честит празник. Честито чудо на езика!"

Този роман е едновременно личен и политически. Във време на война писателите трябва да посвещават историите си на атакуваните, на онези, които се борят за дома си и за бъдещето на техните и нашите деца.

Когато бях малък, си взимах книги от библиотеката, написани от първо лице, книги, в които протагонистът говореше лично, от първо лице. Защо? Разбрах по-късно. Защото не исках героят да умре накрая. А докогато разказвате истории, вие сте все още живи. Докато ние разказваме нашите истории и историите на другите - ние сме живи. И ние запазваме живо и топло онова, което разказваме. Нашите истории произвеждат живот, емпатия и съпротива срещу смъртта и злото - това е чудото на литературата. Благодаря и продължавайте да разказвате вашите истории."