Цветан Цветанов: Сега Алексей Петров го няма и е интересно кой ще е този, който ще направи бъдещата „сглобка“

13 Юни 2024 13:33

Ще имаме ли кабинет, защо ГЕРБ спадна до 530 000 гласа, как се справя Димитър Главчев като премиер… Пред ФАКТИ говори Цветан Цветанов, лидер на „Републиканци за България“.

- Г-н Цветанов, ГЕРБ печелят първото място с 530 602 гласа. Година по-рано, на изборите на 2 април 2023 г. и преди „сглобяването“, те са имали 669 924 гласа. Това означава минус 139 322 гласа. Защо?
- ГЕРБ са в ситуация, в която след всеки парламентарен избор намалява изборните си резултати. Има и частично възстановяване, но в много малки параметри. Ако погледнем 2017 година, когато имахме парламентарни избори, а след това влязохме в поредица, винаги ГЕРБ тогава и преди това са били с резултат над 1,14 милиона гласа. Това, което в момента се случва, е най-ниският резултат, който ГЕРБ са постигали на парламентарни избори от създаването на партията.

- И ГЕРБ губи така, защото…
- Отдавам го повече и на загубата в местния вот, защото ГЕРБ загуби ключовите областни центрове.

- И кметовете вече не помагат. Така ли да разбирам…
- Кметовете вече не дават тази допълнителна енергия чрез структурите на местната администрация. Знаем какво е влиянието, което има всеки един кмет във всяко едно населено място. Давам пример. Резултатът на ГЕРБ в София пада от предишните парламентарни избори с 41 209 гласа в трите многомадатни избирателни района. Във Варна падат с 15 738 гласа, в Шумен падат с около 6 000 гласа. Това не са „стимулиращи“ добри резултати, които трябва да се получават. Така че загубата, която получиха, идва предимно от големите областни центрове. И тук е редно да се каже, че - в интерес на истината, по-малките общини си свършиха работата, но те не са достатъчни, за да се прави резултат 800 000-900 000 гласа.

- Избори през есента колко са възможни?
- По-скоро смятам, че ще има кабинет, защото имаме ниска избирателна активност, а това води до страх в тези парламентарно представени сили, които влизат в парламента, защото не са сигурни какво ще получат при следващ вот. Страхът им е по-голям за отиването на предсрочни парламентарни избори и затова ще предпочетат да има кабинет. Също така е много важно как ще се позиционират партиите със своите политически декларации в 50-ото Народно събрание по време на клетвата. След това вече могат да се правят съответните изводи, но ГЕРБ в момента са в една много сложна ситуация, въпреки че са победители. Знаем, че през времето, когато побеждаваха след 2021 година, те не бяха в състояние да реализират връчен проучвателен мандат като първа политическа сила и затова чисто психологически

ГЕРБ ще настояват и ще направят всички възможни маневри, за да има мандат, реализиран от тях.

Дали служебният кабинет ще прерасне в редовен с някакви малки козметични промени в състава, или ще имаме по-широко ветрило, което да включва в кабинета хора, които да се водят като „експерти“ и да не са така политически обременени… Чухме да се изказват представители на БСП, че биха участвали в широк кабинет. Това, от друга страна, означава, че в парламента може би ще се очертае слаба опозиция, а всички ще искат да се докоснат до властта, защото така всеки ще иска да генерира някакви дивиденти, но да не носи политическа отговорност.

Ако ГЕРБ направи правителство на малцинството, това ще е голям риск

и аз смятам, че това ще провокира доста улична енергия, която не им е нужна.

- Борисов премиер за четвърти път. Виждате ли го?
- Не смятам, че ще се пристъпи към подобен вариант. Ако заявките, които бяха давани по време на предизборната кампания от ГЕРБ за над 800 000 гласа, защото това бяха очакванията, това се говореше на избирателите по време на кампанията, се бяха случили, тогава Борисов би могъл да бъде номиниран за премиер. Но сега, в момента, при това многообразие от различни политически субекти в парламента, смятам, че няма да поеме този риск. От ГЕРБ вече казаха, че Борисов няма да е премиер, а ще има преговорен екип. Така най-вероятно ще се прикрие политическата отговорност, на която и да е политическа сила зад нещо експертно, нещо програмно. Предполагам, че точно това ще започне да се налага от политолози и анализатори през следващите няколко седмици.

- Оставката на Христо Иванов затвори ли вратата на ГЕРБ и ДПС за разговори ПП-ДБ?
- Христо Иванов направи една достойна политическа постъпка след този срив, който получиха ПП-ДБ. Защото при тях е най-осезаем този спадат – с 313 000 гласа по-малко от предишните избори. Всъщност, те падат с 50% от предишния си резултат, който бе над 600 000 гласа. В момента е много важно каква ще бъде перспективата и хоризонтът на ПП-ДБ - дали ще се възприемат в ролята на опозиция, или просто ще преглътнат всички тези обиди и всичко това, което се тиражираше в публичното пространство през последните няколко месеца, за да може да се запазят някакви позиции, които да им носят някакви финансови, но не и политически дивиденти.

- Това, че Христо Иванов излиза от активната политика, как ще се отрази на коалиция ПП и ДБ. Колко биха издържали ПП без ДБ?
- Обикалайки нашите структури по места преди изборите, защото знаете, че „Републиканци за България“ не участвахме на изборите, имах възможност да наблюдавам определени процеси и да разговарям с нашите привърженици. Всъщност, ПП и ДБ реално бяха конкуренти на определени места, а не бяха заедно, не вложиха цялата си енергия да привличат периферия.

Между тях имаше вътрешно противоборство.

Смятах, че съпредседателят на ПП - в лицето на Асен Василев, ще бъде много по-отворен към представителите на ДБ в Хасково, а там се създаде напрежение между структурите. И това си пролича – те претърпяха сериозно понижение от порядъка на около 10 000 гласа. ПП и ДБ на миналите избори имаха в Хасково 16 000 гласа, а сега имат 5 000 гласа. Това показва, че няма никаква консолидация и никакво лидерство, което да може да обединява – напротив, процесите са водили до разцепване. Сега предстоят едни важни избори за общински съветници в Хасково - на 23 юни, а ДСБ (част от ДБ) не са заедно с ПП. ПП издигнаха листа от 14 кандидати за общински съветници, а ДСБ влезе във формацията на „Глас народен“. Има разнобой между ПП и ДБ. И въпросът сега е дали ще надделее разумът, че само обединени имат бъдеще и ще могат да продължат да съществуват, или,

ако се получи едно тотално разцепление, това би могло означава, че би могло с тях да се маневрира и в парламента.

Да бъдат „ухажвани“ част от народните представители, които са от ПП и ДБ, за да подкрепят едно широко експертно, програмно или какво там ще го нарекат правителство, което, предполагам, ще се появи като вариант и за него ще се търси всякаква подкрепа за парламентарно мнозинство.

- Чухме записи за нелегламентиран кеш… от архива на Алексей Петров. Поне така се твърди. Кой държи архива? И изобщо тези записи, когато се появиха, какво впечатление ви направиха?
- Във времето тези хора, които са познавали Алексей Петров, знаят, че той винаги е боравил с определени записи, за да може да държи в зависимост тези, които трябва да му бъдат удобни. От тази гледна точка смятам, че архивът, по всяка вероятност, и това, което успяха умело да направят, е да го използват да дискредитират ПП и ДБ в тази кампания. По изказванията на определени политически информация можем да предположим кой може да държи този архив и да го използва умело, за да може да се дискредитират политически опонент. Алексей Петров беше ключовият фактор за създаването на „сглобката“ и това става ясно от тези разговори, които са се водили в последните две години.

Смятам, че има и интересни други записи, които могат да осветлят задкулисието, което се случваше през последните години.

Когато бях вицепремиер и министър на вътрешните работи и направихме реализацията срещу Алексей Петров, жертвите и свидетелите срещу него – още в началния етап, се оказа, че действително е успял да ги манипулира и постави в зависимост. Същото се е случило и с доста от хората, които ни управляваха доскоро в един деветмесечен период. Нали всички говорят, че той е бил в основата на сглобката. Сега Алексей Петров го няма и е интересно кой ще е този, който ще направи бъдещата „сглобка“. Единственото нещо, което може да направим като извод, е, че няма да бъде нищо прозрачно, а ще бъде в голямата си част задкулисно, ще се решават нещата някъде другаде, но не и в пленарна зала, не публично, не пред медиите, а ще бъде в една контролирана среда. Такава, каквато ще бъде удобна за тези, които искат да управляват.

- Имаме две знакови убийства - на Алексей Петров и на Мартин Божанов – Нотариуса. Защо днес за тях изобщо не се говори, не се коментира. Това неудобна темата ли е, или не е сега моментът?
- Много ясно видяхте, че се направи комисия в парламента, и точно тогава започна и съботирането на работата Народното събрание с кворумите, които трябваше да се образуват, а след това влязохме в политическа криза. След това се стигна до разпад на „сглобката“ и невъзможност да се осъществи ротацията. Това бе ясно послание от водещи политически играчи, че тази тема не представлява интерес за тези, които искат да управляват страната. И това е така, защото истината, когато излезе, ще бъде доста нелицеприятна за доста институции, които не са успели да си свършат работата, а са допуснали подобно влияние на определени кръгове в управлението на страната. Това, респективно, означава, че страната е в една несигурност и едно задкулисие, което смятам, че обществото все още не може да осъзнае какво се случва. Можем само да го констатираме с ниската избирателна активност и недоверието в политическите партии, които днес са в тази позиция.

- Познавате Димитър Главчев. Как гледате на него в ролята му на премиер…
- Определено не се вписва това в неговия характер, в неговия профил.

- Но се стигна до такова положение, че нямаше кой след тези промени в Конституцията и кръгът се сведе до него…
- Това е така, но нека да си припомним каква беше подготовката за промените в Конституцията. Нали същото Народно събрание избра Главчев за председател на Сметната палата. Дали това може да е добре режисиран сценарий, защото другите възможности, сред които и Росен Желязков, бяха невъзможни. Желязков вече е сериозна политически действаща фигура в ГЕРБ, заместник-председателите на Сметната палата се дистанцираха от такава възможност, защото казаха, че не са най-подготвените. Знаем какво се случи с омбудсмана и със заместника му, БНБ отпадна и накрая остана Димитър Главчев. Така че

аз не изключвам възможността всичко това да е било подготвено няколко месеца преди това с този избор, който беше направен от парламента с Димитър Главчев, а след това и с конституционните промени, които сведоха изборът на президента до Главчев.

Радев просто нямаше друг възможен вариант от тези, които се предлагат с конституционните промени.

- Но как се справя Главчев?
- Главчев не се справя. Показателно е и неговото самочувствие да изземе компетентността и функциите на външен министър. И после видяхме тази ситуация, в която България щеше да има изключително негативен образ, щеше да е доста компрометирана в международен план.

- Визирате „ревизираната“ позиция за „Сребреница“ в ООН, която не се случи…
- България е съавтор на тази позиция в ООН и Главчев като външен министър, като министър-председател трябваше доста по-добре да се е запознал с целия процес и да знае, че през всичките тези месеци и години България е била доста активна и е получила международно признание за нейната кооперативност и постигането на този консенсус.

Главчев просто не управлява процесите в държавата с неговата воля и волеизявление, а има други фактори, които влияят на тези позиции.

Така че, ако разглеждаме опцията за прерастването на служебния кабинет в редовен кабинет, тогава министър-председателят ще бъде подменен, както и голяма част от министрите ще бъдат сменени. Ще се вкарат други „експерти“, които да могат да затворят темата за „кабинета“, а реално той ще се управлява от една или друга политическа формация.