Ако съдим по изявленията след заседанията на Съвета за сигурност се казва, че няма пряка военна заплаха за страната ни, няма опасност, не сме страна в конфликта и не участваме в него. В този смисъл, съвсем естествено президентът Йотова цитира общата оценка. Така е, но Иран не се интересува от декларации на страните. Вероятно и страните от Персийския залив не възприемат себе си, като участници в конфликта, но са въвлечени в него чрез ударите, които нанася Иран. Това заяви бившият военен министър Ангел Найденов в предаването „Още от деня” по БНТ.
До този момент са изстреляни повече от 2000 ракети и дронове срещу цели на територията на страните от Персийския залив. Степента на ударите зависят от обвързаността на тези страни за политиката на САЩ и Израел в региона и наличието на американски военни обекти на техните територии. В този смисъл не ми е достатъчно да чуя, че няма пряка военна заплаха и не сме страна в този конфликт, отбеляза той.
До този момент служебното правителство предприема сравнително адекватни действия и излиза с необходимите изводи от тези заседания по отношение на националната ни сигурност. Допускам, че всичко това се прави с поглед да не се истеризира обстановката, да не се нагнетява допълнително напрежение към сблъсъците на политическа основа с оглед на предстоящите избори. Но това не е достатъчно, смята бившият военен министър.
В европейски план бяха изведени пет групи от рискове, които са предмет на анализи. Струва ми се, че и ние трябва да имаме сетивата за тези потенциални рискове и заплахи. На първо място стои въпросът за иранските балистични ракети. Трябва да добавим и иранските дронове, които имат обсег от близо 2500 км. На второ място са терористичните актове на територията на европейските държави. На трето място са потенциални удари срещу обекти на европейските държави, не само в рамките на Близкия изток. На следващо място са икономическите последици, които биха могли да доведат до икономически сътресения в глобален мащаб. И не на последно място фокус върху грижата за европейските граждани на територията на Близкия изток – нещо което получи похвала за действията на президента Йотова, каза Ангел Найденов.
Защитата на българското въздушно пространство и територия се осъществява в рамките на интегрираната противоракетна и противовъздушна отбрана на НАТО в Европа. България има противовъздушни и противоракетни комплекси от съветско време, но поддържани и достатъчно боеспособни, за да разчитаме на тях в някои отношения, като зоново покритие и обектова защита. Разбира се, и бойните самолети, с които разполагаме. Нека не се мисли, че тук сме открито поле. Друг елемент е противобалистичната система на САЩ, която е на разположение на НАТО, като наземните ѝ компоненти са разположени в Полша и Румъния. У нас вече има разположени антидрон системи. Не е необходимо да се използват F-16 и скъпите системи. Това са над 2000 км за прелитане и нека не си мислим, че ракети на Иран няма да бъдат забелязани, каза още бившият министър на отбраната.
