"България е изправена пред двойно предизвикателство: да защити устойчивостта на публичните си финанси, като същевременно подобри справедливостта и ефективността на данъчната си система. Една от ключовите характеристики на системата е фиксираната ставка на данъка върху доходите от 10%, прилагана без данъчно облекчение, което води до регресивно разпределение на данъчната тежест, така че лицата с високи доходи са изправени пред малко по-ниска данъчна тежест от лицата с ниски доходи". Това се посочва в доклада, в който ЕК е отправила основните си препоръки към България за икономическо управление в рамките на т. нар. Европейски семестър.
В доклада се изтъква, че през последните години публичните разходи се увеличиха, особено в областта на пенсиите и заплатите в публичния сектор, но тези увеличение често са финансирани чрез краткосрочни или ad-hoc мерки, а не чрез стабилни, структурни мерки.
"Това намали предвидимостта на фискалната политика и увеличи фискалните рискове, особено с оглед на появата на допълнителен структурен натиск върху разходите. В бъдеще се очаква демографските развития да играят ключова роля. Застаряването на населението ще окаже устойчив натиск върху социалните разходи, по-специално върху пенсиите и здравеопазването, които освен това са изправени пред предизвикателства, свързани с адекватността им", изтъква ЕК в доклада си и допълва, че вероятно допълнителни отбранителни разходи вероятно ще добавят допълнителен натиск върху публичните финанси.
"При липса на корекции в политиката тези фактори ще затруднят поддържането на фискална дисциплина", се посочва още в доклада и се изтъква, че данъчните приходи, като дял от БВП, остават значително под средното за ЕС ниво, което ограничава способността на страната да финансира обществени услуги и инвестиции.
Освен това, България има една от най-големите оценени сиви икономики в Европейския съюз, което подкопава спазването на данъчното законодателство и ограничава капацитета ѝ за приходи, отбеляза докладът на ЕК.
В доклада се посочва, че увеличението на дефицита в бюджета от 3% от БВП през 2024 г. до 3,5% от БВП през 2025 г. до голяма степен се дължи на увеличението на заплатите в публичния сектор, по-специално в областта на отбраната и сигурността, увеличението на социалните разходи, включително автоматичното индексиране на пенсиите, и инвестиционните субсидии в Българския енергиен холдинг.
Въз основа на политическите мерки, известни към крайната дата на прогнозата, прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. предвижда дефицит от 4,1% от БВП през 2026 г. и 4,3% от БВП през 2027 г. Увеличенията през 2026 г. и 2027 г. отразяват главно продължаващото структурно увеличение на заплатите в публичния сектор и социалните помощи при липса на компенсаторни мерки.
Освен това държавният дълг на България се е увеличил от 23,8% от БВП в края на 2024 г. до 29,9% от БВП в края на 2025 г. Увеличението на коефициента на задлъжнялост през 2025 г. отразява главно капиталовите инжекции в Българския енергиен холдинг и Българската банка за развитие. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на прогнозата, прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. предвижда съотношението дълг/БВП да се увеличи до 32,3% до края на 2026 г. и да се увеличи допълнително до 35,5% до края на 2027 г.
В доклада е обърнато внимание и на мерките във връзка с високите цени на енергията върху домакинствата и фирмите заради войната срещу Итан, като се изтъква, че според прогнозата на ЕК от пролетта на 2026 г., фискалните разходи за тези мерки се очаква да възлязат на по-малко от 0,1% от БВП през 2026 г. Ако тези мерки останат в сила до края на 2026 г., фискалните им разходи биха възлизали на 0,1% от БВП през 2026 г.
Относно борбата с корупцията ЕК посочва, че България все още не е постигнала солидни резултати в разследването и наказателното преследване на корупцията, особено по дела за корупция на високо ниво.
В доклада се отбелязват още структурните слабости в управлението и прилагането на обществените поръчки, които продължават да ограничават конкурентоспособността, както и ниските публични и частни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, които са доста под средните за ЕС.
Освен това България остава с едни от най-високите цени на едро на електроенергията в ЕС.
"Енергийната бедност остава структурно предизвикателство в България, обусловено от липсата на механизми за подкрепа, насочени към най-нуждаещите се, което оставя дела на хората, които не са в състояние да поддържат домовете си адекватно отоплени, доста над средния за ЕС", се подчертава още в доклада на ЕК.
България остава уязвима към нарастващите климатични рискове (особено наводнения, суши и намаляващи водни нива), които представляват предизвикателства за икономическата и обществената устойчивост на страната. Изменението на климата разкрива високи уязвимости на транспортната инфраструктура. Водната инфраструктура остава слабо развита, с много високи загуби и съответствие с изискванията за пречистване на отпадъчни води, доста под изискванията на ЕС, което показва постоянни недостатъци в управлението на водите и отпадъците.
Страната ни, освен всичко друго, продължава и да се сблъсква със сериозни бариери пред достъпа до здравеопазване, което има отрицателно въздействие върху продължителността на живота и нивата на предотвратима и лечима смъртност."Здравната система остава силно болнично ориентирана, с много нисък дял на разходите, предназначени за амбулаторни грижи, първична медицинска помощ и превенция на заболяванията, въпреки големия брой болнични легла, високите нива на изписване от болница и сравнително ниската заетост и средна продължителност на престоя. Моделът на плащане стимулира стандартизирано болнично лечение, а не грижи, съобразени с индивидуалните нужди. В същото време достъпът е допълнително ограничен от недостига и неравномерното разпределение на здравните специалисти, особено медицинските сестри, на фона на застаряващата работна сила. Високите плащания от джоба също остават значителна пречка пред достъпа, като България отчита най-високия дял на такива плащания в общите разходи за здравеопазване в ЕС, наред с високия дял на частните разходи за амбулаторни грижи. Достъпът до здравеопазване е допълнително затруднен от бавното и неравномерно внедряване на електронни здравни услуги сред пациентите и здравните специалисти", се посочва в доклада.ЕК ни препоръчва да се придържаме към максималните темпове на растеж на нетните разходи, с цел преодоляване на ситуацията на прекомерен дефицит, като същевременно се използва гъвкавостта по националната клауза за дерогация за по-високи разходи за отбрана.
Освен това ни препоръчва да предприемем мерки за справяне със сивата икономика, включително чрез намаляване на стимулите за недостатъчно отчитане и пропускане на доходи, и подобряване на справедливостта на данъчната система.
Засилване на събираемостта на данъци, включително чрез подобряване на събирането на просрочени задължения, подкрепа за спазване на данъчното законодателство и разширяване на приходната база, е друга препоръка на ЕК към България.
"Осигуряване на непрекъснатост на реформите и инвестициите, осъществявани по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. Увеличаване на усилията за изпълнение на програмите на политиката на сближаване, като се надгражда, където е уместно, върху преразпределението към стратегически приоритети и гъвкавости в междинния преглед на рамката на политиката на сближаване", ни препоръчва още докладът.
ЕК препоръчва и подобряване на функционирането на публичната администрация, особено на поднационално ниво, чрез опростяване на регулирането и подобряване на регулаторните инструменти; рационализиране и дигитализиране на работните процеси и услугите, повишаване на оперативната съвместимост между нивата на управление; и по-нататъшно развитие на уменията на държавните служители.
Трябва да си подобрим и мерките с борба с корупцията, особено в случаите на корупция на високо ниво, включително чрез укрепване на независимостта и ефективното функциониране на Висшия съдебен съвет, както и качеството и ефективността на процедурите за обществени поръчки и укрепване на независимостта и функционирането на регулаторните органи.
"Допълнително декарбонизиране на електроенергийната система и намаляване на зависимостта от производство на енергия от изкопаеми горива, включително чрез насърчаване на внедряването на наземни и офшорни вятърни електроцентрали, осигуряване на гъвкавост на търсенето и предлагането, модернизиране на инфраструктурата на електропреносната мрежа на разпределително ниво и реформиране на корпоративното управление на държавните компании в енергийния сектор с цел подобряване на прозрачността. Насърчаване на модернизацията на системите за централно отопление чрез постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива. Справяне с енергийната бедност чрез целенасочени мерки. Насърчаване на декарбонизацията на промишлеността. Насърчаване на внедряването на чист градски, обществен и железопътен транспорт, включително чрез ускоряване на инвестициите в развитието на необходимата инфраструктура и свързаността в северния регион. Подобряване на устойчивостта на климатичните промени и водите и управлението на отпадъците", са друга порция препоръки.И на последно място, във връзка с развитие на човешки капитал, ЕК ни препоръчва "укрепване на обучението, основано на компетентности. Подобряване на качеството на преподаване чрез обучение на учители, основано на потребностите".
"Подобряване на качеството, съответствието с пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението. Увеличаване на заетостта на недостатъчно представените групи. Засилване на придобиването на умения, включително обучението за възрастни, за повишаване на конкурентоспособността. Справяне със социалното приобщаване чрез подобряване на достъпа до по-добре интегрирани услуги за заетост и социални услуги, дългосрочни грижи в общността и по-ефективна подкрепа за минимален доход. Укрепване на ефективността и достъпността на здравната система, включително чрез преразпределяне на ресурси от болничната към амбулаторната помощ, намаляване на плащанията от джоба на пациентите и справяне с недостига и неравномерното разпределение на здравните специалисти в цялата страна", са още препоръките на ЕК.
