Въпреки краткото време на съществуването на генеративния изкуствен интелект, големите участници на пазара – анализатори и инвеститори, вече са разбрали, че включването на технологията в тяхната работа може да им бъде от полза и да доведе до реални и устойчиви печалби, ако разчитат на нея за оптимизиране на дейността, но не и за създаване на нова реалност. Например, AI може да се използва за подбор и подобряване на кадри, оформяне на описания на стоки и услуги, на оферти, но не и за приписване на несъществуващи характеристики на даден продукт. Въпреки че потребителят купува изображения, в крайна сметка получава продукти, а когато продуктът стигне до него и той се запознае с реалните му характеристики, ще види, че е бил забулден.
Този коментар направи основателят на „Ние, потребителите“ Габриела Руменова в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.
„Преди време, когато рекламистите обсъждаха кога една реклама остава в полето на етичното, ставаше дума за това доколко употребата на стилистични фигури като метафора, хипербола и пр. не създават погрешна представа поне у средния потребител. Тогава границата беше много ясна и оставането в полето на етиката – по-лесно. Сега обаче, когато имаме тази бързо развиващата се технология, е много трудно да вървят паралелно и тя, и служещите си с нея търговци, и потребителите, за да взимат такива решения, които да не носят разочарования.“, обясни Руменова.
Според нея, връзката между разумното включване на AI при управлението на маркетплейсите и потребителското доверие е пряка и се гради чрез прозрачност и информация към потребителите. Тя е на мнение, че е важно да не се използват социологически проучвания, които позволяват потребителят да бъде атакуван по слабите си места – там, където той очаква удовлетворяване на неговите емоционални и рационални потребности. За да не се сучва това, винаги трябва да се търси отговор на големия въпрос кой използва технологията и какви са неговите намерения. Ако намеренията му са да продаде на потребителя точно това, което той търси, а потребителят остава удовлетворен, то тогава AI работи за добро.
„Наред с етиката, законодателството на Европейския съюз също изисква осигуряването на прозрачност и защита на потребителите. Когато се използват изцяло генерирани или силно редактирани, ретуширани изображения, трябва да има информация за това. Всички искаме да виждаме по-добре изглеждащи и представени продукти. Стига AI да не нарушава реалността, употребата му е разрешена.“, посочи още Руменова. Тя цитира данни от скорошно проучване на най-голямата платформа за обработване и дизай на изображения, задвижвана от AI, според които 87% от потребителите взимат решение за покупка на базата на изображенията и това прави отговорността на компаниите още по-голяма. И припомни, че при представянето на законодателството в тази област преди две години мотото за Деня на потребителя беше именно с такава насока - „Честен и отговорен AI”. „Потребителите имат правна защита, но от друга страна стои въпросът кой носи отговорност – производителите, продавачите, платформите... Повече от ¾ от потребителите очакват платформите да бъдат главен отговорник“, каза още тя.
„Хората няма да отпаднат от този процес на прилагане на етични норми и съблюдаване на законодателството, но AI ще им позволи да отделят повече време за комуникация с продавачите и клиентите и за изграждане на потребителско доверие“, прогнозира Руменова. Все повече маркетплейс платформи ще включват AI, за да бъдат забелязани от потребителите. Важно е обаче да се помисли как технологията да се използва още по-успешно така, че да могат платформите да предлагат оферти на потребителите, които са максимално близки до търсенията им.
