Това, което се наблюдава отвън за България, невинаги може да бъде усетено в самата страна – стабилността на публичните финанси, догонващото развитие към средния европеец в еврозоната, ни кара да имаме едно наум. Това коментира пред БНТ Любомир Каримански, член на УС на БНБ.
„Трябва да си даваме ясно сметка, когато заменяме една валута с друга, това едва ли решава основния въпрос на страната – към какво се стремим, каква визия имаме, какви реформи настъпват и как може да създадем това, което и Марио Драги подчерта в неговия доклад – да имаме намаляване на публичните разходи, устойчивост и привличане на инвеститори“, заяви той.
Той посочи връзката между привличането на инвестициите и излезлия вчера проектобюджет за 2026 г.: „Ако искаме инвеститорите да са в България, те трябва да имат предвидимост и сигурност. Как да имат предвидимост, като само преди по-малко от 7 месеца сегашното правителство променя политиката в ход – променя МОД, вноската за пенсия? Всичко това не показва, че ще има предвидимост в следващата една година. Вероятно още тогава управляващите са знаели базата, на която стъпват.“
Категоричен е, че не може да няма визионерство за развитие на отделните сектори на икономиката.
Каримански допълни още: „Плоският данък сам по себе си не може да свърши работата по привличане на инвеститорите. Той трябва да е в съчетание с всички други мерки – правосъдната система, осигуровките.“
Според него проектобюджетът за следващата година е написан по този начин по чисто политически причини: „Този бюджет е абстрактен и политически удобен.“
На въпрос спасителен пояс ли е еврозоната, той подчерта: „И сега имаме механизми по свръхдефицит, но според мен трябва да сме наясно, че, когато оттук нататък някой влиза в еврозоната, трябва да спазва правилата за свръхдефицит и ръст на дълга, иначе ще се приложат всички онези рестрикции, които са възможни.“
Подчерта още, че икономиката в еврозоната има сериозни проблеми, сериозни сътресения и в социалната сфера, и от страна на самата икономика и нейната конкурентоспособност.
