Кадър: Дарик радио
Мария Цънцарова бе гост в „Седмицата на Дарик“ в първото си голямо интервю след раздялата със сутрешния блок на bTV. Мария Цънцарова говори за истината, Пеевски, натиска, свобода и новия си проект „Извън ефир“.
„Благодаря на всички колеги, които през цялото време бяха много загрижени за мен. Те ми помогнаха с внимание и топло отношение да премина през тези турбулентни времена. Благодаря на всеки за възможностите, които ми се даваха да мина през това време по най-щадящ за мен начин. Това не е разговор за Мария, а за всеки, който си обича професията“, заяви Мария Цънцарова.
„Майсторство е на тези, които успяват да въздействат и да опишат – това са добрите режисьори и сценаристи, хората, които създават изкуство, могат да го направят по начин, по който то въздейства. Това беше част от всичко, което имах да кажа. В цялото това нещо имаше и потвърждение на фактологията, защото с това работим ние, журналистите. Мисля, че никой няма колебание какво и как се случва в българските медии“, заяви още тя.
„Усещанията почиват на опит много често. Не само медиите – наблюдаваме как действат правосъдната, политическата система… Това са усещанията. Защо го имаме това усещане в българските медии? Вероятно всеки има опит за начина, по който функционира средата. Тук е ключът. Поредицата журналисти, които остават без работа, всъщност показва проблема, че всички ние сме спрели да ценим начина, по който можем да защитим журналистическия труд. Има нужда клишето за четвъртата власт да бъде изпълнено отново със смисъл“, заяви Мария Цънцарова.
„Всички в реално време разбирахме за всичко, което се случва, от жълтата преса. Нищо не е скрито и всичко се случва пред очите ни. Това са факти, които са известни и достъпни за всички“, заяви Мария Цънцарова на въпрос кога е започнала да усеща, че предстои раздяла между нея и bTV.
„Навсякъде в общото усещане за тези жълти издания, зад които знаем какви влияния съществуват, когато започнат да атакуват през страниците си в интернет конкретни журналисти, всички знаем, че това не е случайно, а е форма на натиск. Всеки, който чете, че е заплашена неговата работа и труд – това е натиск. Не е без значение това. Не е отнесено само към мен. В тези сайтове през годините висяха лицата на наши колеги, много журналисти. Подобно съдържание не е случайно и завършва с въпроси като този за раздялата. Това са ключови разговори. Всичко, което се случи с мен, няма никакво значение, че това съм аз, защото наистина имах възможност и пред студентите в СУ с огромно притеснение и напрежение в самата себе си да го изкажа – разговорът не се свежда до журналиста като личност. Нито аз самата, нито моят личен живот имат значение, а репортажите, интервютата и въпросите, които чуваме. Когато сме изправени пред една машина, чийто шеф не го виждаме, а знаем, че след публикациите следва довиждане – това е проблем, но той не е само мой. Лесно е да се изпразват столчета. Това е механизмът, по който се убива всяка проява да се прави смислена журналистика. Това е важно и за тези, които идват и сядат на опразнения стол“, заяви Мария Цънцарова.
„Натискът е нещо, с което всеки един журналист работи ежедневно. Откакто излязох от университета и влязох в медиите – натиск съществува. Това е част от работата. Ключът е как отговаряме на натиска. Във всяка ситуация може да дойде натиск. Такъв натиск може да дойде отвсякъде. Когато сме правили с колегите разследвания, които засягат огромни ресурси, винаги е имало обаждания, винаги е имало опити да се заглуши това и да бъде спряно. Казвайки „винаги“, аз не преувеличавам. Това не е моят опит, така работи журналистиката. Моят късмет е, че в професионалния си път винаги се е намирал някой, с когото да разбираме работата си по еднакъв начин. Това е, което работата дотук ми е дала – усещането, че има хора, които знаят какъв е смисълът от всичко това. Поемаме риска, защото работим по правилата“, коментира Мария Цънцарова в ефира на Дарик.
„Благодарна съм и съм честна в това, което ми се случва. Всеки, който ме познава, знае, че аз, без да искам, създавам проблеми, защото не искам да има напрежение около някого, а искам да не бъде замитана една тема. Ставам голяма грижа на хората, които отговарят за мен. Всеки един продуцент, носил отговорност за моите ефири, репортажи и разследвания, знае, че не е лесно да се работи с мен. Винаги съм имала до себе си по естествен път хора, които вярват в професията. Те са плащали своята цена, за да може да застанем пред всеки един от хората, с които сме се срещали в нашата работа, да можем да се гледаме в очите с ясното съзнание, че всеки е изпълнил своето задължение в смисъла на това да си вършим работата, имайки смисъл“, коментира журналистката.
Мария Цънцарова бе запитана дали е уволнена от Делян Пеевски, каквито заявки се чуха от парламентарната трибуна. Тя заяви: „От парламентарната трибуна е лесно да кажеш това, което искаш, и думата „лесно“ я използвам в смисъла на имунитет и липса на последствия, говоря за юридически такива. Миналата седмица председателят на СЕМ Симона Велева в „Седмицата на Дарик“ стъпи на това, което можеш да го пипнеш. Всъщност това е разказът, който е възможен да съществува. Не мога да отговоря на този въпрос, но един отговор, който ми се стори правдоподобен, е „уволнена от кочината“, както каза Виктор Николаев.“
„Работата на журналиста е истината, тя не е въпрос на интерпретация. Истината се съдържа във фактите. Когато някой се опитва да манипулира фактите, нашата работа е да му кажем „спри“ с въпрос. Лошото е, когато губим разговора и го превръщаме в бял шум“, заяви Мария Цънцарова.
„Начинът, по който се случиха нещата с мен, стана ясен. Моите колеги знаят, че всеки един от тях може да разкаже, защото това не съм аз – просто в онзи ден бях аз. Много пъти съм се чувствала по най-хубавия начин – да съм ничия, защото едните казват, че съм на другите, а те казват от своя страна, че съм на първите. Нашата работа е да не бъдем удобни на никого. Това е някакъв анализ по съдържанието, но коя е политическата акция, за която се говори? Притеснявам се, че ако разкажа историята с чашата в ефир, няма да звучи толкова провокативно, затова няма да го направя. Иначе никога нямаше да можем да водим разговора за смисъла от журналистика и качеството на работата, както и за ролята на журналиста във важните процеси. Какъвто и път да е извървяла тази чаша, нищо по-хубаво не можеше да се случи. Колегиалното отношение не е заради добрите ни отношения, а защото просто чашата преля“, коментира Мария Цънцарова.
„Тези хора, които си тръгна, сами ли си тръгнаха? Ще имам огромна радост да работя със Симона Горчева и Весела Кисьова. Това са прекрасни хора, които си тръгнаха от bTV и са проявявали характер. Когато хората тръгват да си ходят по лични причини, а всъщност са тези, които горят в работата си, и като вземат да си тръгват – всичко започва да е кристално ясно и вярно. Без да има нужда да бъде казано дума по дума. Всеки един има какво да каже и как да се включи в този разговор, който сега е времето да го водим“, коментира още тя.
„Това сигурно е било идеалната мечта на някого, който иска да живее в спокойствие – всички да си тръгнат от едно място, в което нещо гори. Най-лесният вариант е да си ходиш. Когато си готов да полагаш усилия, да продължаваш да защитаваш професията, тогава е много важно да останеш и да водиш битката. Това важи за общия разговор, че ако някъде пламне, там е лесно да си тръгнем, а е трудно да сме честни и да признаем какво се случва, да дефинираме проблема, да му отговорим и да вървим към решението му. Не може все да е зле и да имаме усещане за кочина“, заяви Цънцарова.
„Толкова грижа и еднозначна оценка беше изключително приятна изненада. Няма нищо вярно в спекулациите, че мога да бъда в листите на някоя партия. Това са същите спекулации, които четохме по страниците на жълтите издания, които осъществяваха натиска. За да е убедително всичко, което обсъдихме дотук с политически пристрастия, заемане на политическа позиция – това звучи в синхрон с тезите. Не съм получавала предложения да бъда в листи и вярвам, че всеки един от нас може да бъде полезен с това, което върши, ако го върши, както трябва. Два пъти чух Светльо Иванов да го казва в ефир, благодаря му за отношението, но той ме вижда в листата на добрите журналисти и се надявам частта с добрите да я изпълвам със съдържание“, коментира Мария Цънцарова.
„Аз бях организирала живота си в дните си след Коледа с намерението да поема дълбоко въздух, да си освободя главата от делничния ритъм и темите, които ни засягат. Представях си почивка и време, в което да се възстановя. Тук отново са хората, които не ме оставиха – най-близките ми хора, които във всяка секунда бяха загрижени за това какво би ми помогнало да се чувствам добре, както и колегите, които в спешен порядък дойдоха при мен с всякакви възможности и идеи, които да реализираме заедно. С път, който да продължим да вървим напред. На моя рожден ден чух за пръв път разказа за Михал Ковачич, който приключва своя професионален път в голяма телевизия и продължава по смислен път със своите колеги, с работодател хората, които гледат и слушат. Това бе първият момент, в който осъзнах, че проблемът не е личен, че в момента нямам работа. Това е проблем за всички журналисти, които не искаме да приемем страничен път. В този момент ми се обади Люба Ризова, която ми каза, че не мога да стоя на дивана и да не правя нищо. Това бе началото на сериозното действие да проучим как този наш словашки колега е успял да мобилизира хората около себе си и да създадат работещ нюзрум, който има значение“, заяви Мария Цънцарова.
„Запознахме се с Михал Ковачич, бяхме с него в Братислава. Неговият разказ беше причината да си помислим и да вярвам, че не просто има нужда от журналистика, а има хора, които толкова вярват в тази необходимост и вярват в журналистите, че са готови да ни подкрепят“, заяви още тя.
„Ние се опитваме в момента за „Извън ефир“ да създадем онлайн пространство, което на практика ще функционира като медия. В следващите дни още колеги, които всеки от нас познава и цени, ще разберем, че всеки един от нас има своята посока, в която работи с много старание и страст. Ние си представяме, че ако генерираме ресурс за работа за следващата година, ще можем да създаваме съдържание, с което да отразяваме работата на институциите, сигналите на хората в страната – това са стъпки, които сме начертали, и всъщност да сложим важен акцент върху разследванията, за които смятаме, че имаме потенциала да правим в това свободно пространство. Представяме си, че платформата ще бъде място за всички хора, които правят извън ефир своето съдържание“, коментира Цънцарова.
„За всеки един от нас в „Извън ефир“ ще бъде чест наш работодател да бъдат зрителите. Част от нашия екип е Васил Христов, дългогодишен международен репортер. На него разчитаме, че той е човекът, който ще ни помогне да доближим света и да водим разговора като част от него. Представяме си работа в партньорство с нашите колеги от „Извън ефир“. Важен ни се струва разговорът между политически сили в момент, в който видяхме колко много наши сънародници показаха гражданска енергия след последните събития през декември. Гражданските протести дадоха възможност на политиците да произнесат недъзите на системата на глас. Лекуването на проблемите преминава през честния разговор“, заяви Мария Цънцарова пред Божидар Русев.
