"Прогресивна България" представи мерки срещу високите цени.
"Би следвало цените да паднат - такова е справедливото очакване на българските граждани, защото безспорно цените в България, че в определени сектори са най-високите в Европейския съюз. Там, където сме традиционно производители на млечни продукти, плодове и зеленчуци - виждаме какво се случва. Цените на пазара са драстично високи, необосновано високи и необяснимо високи. Очакванията на гражданите са за мерки, които да овладеят цените, а през очите на хората това изглежда и като намаляване на цените в секторите, в които те наистина са прекомерно високи", каза лидерът на "Изправи се.БГ" Мая Манолова в студиото на "Денят ON AIR".
Законодателни инициативи и политическа подкрепа
По думите ѝ управляващите трябва да бъдат подкрепени.
"Поздравявам "Прогресивна България" за двата внесени законопроекта, които са за промени на Закона за КЗК и КЗП. Там се съдържа цял набор от мерки, с които управляващите смятат, че ще овладеят цените. Това е първата сериозна и голяма политическа сила, която внася подобни закони, с които от една страна да защити потребителите и гражданите, а от друга страна - да нагази интересите на монополистите. Това нито една политическа сила не го е правила. Стискам палци между първо и второ четене", допълни Манолова в ефира на Bulgaria ON AIR.
Надценки и натиск върху потребителите
Тя припомни, че вече е доказано, че надцените в някои търговски вериги стига до 120%.
"Как може да бъде обяснена такава надценка? Не е ли очевидно, че заради надценките в търговската мрежа цените са безобразно високи и заради неравноправните условия българските потребители са смачкани. Аз съм от Кюстендил и там черешови насаждения се изкореняват през последните години, всички знаят, че и в млечния сектор се унищожат цели стада. Производителите нямат стимул да произвеждат заради правилата, заради натиска и извиването на ръце, което се осъществява на първо място от търговските вериги и на второ място - заради безхаберието на държавата", подчерта гостът.
"Справедлива цена" и ролята на държавата
"Надявам се, че т.нар. "справедлива цена" от морален критерий ще се превърне в законов, обективен критерий, който задължително ще трябва да се спазва. Ако търговските вериги имаха поне малко морално отношение към българските потребители, може би щеше да е сигурно, че справедливите цени ще сработят, защото когато бъде определена такава цена, ще е ясна и методиката, определена от МС. Не е нормално литър мляко, който се изкупува на под 50 евроцента, да се продава като сирене за 18 евро", поясни лидерът на "Изправи се.БГ".
Европейски практики и хърватски модел
Тя даде пример с това, че в Хърватия, Румъния, Гърция и Унгария контролът на цените става с таван на цените и лимит на надценките.
"И ако имаше таван на цените в България на определени стоки, той щеше да бъде формиран по подобни формули. Управляващите са решили да пробват със справедливи цени и ако те се окажат неефективни, да накарат веригите да се засрамят, а продължат да надуват цените, със сигурност ще се пристъпи към следващата крачка. Хората вече не издържат. Хърватското законодателство е най-близко до ситуацията в България, тъй като Хърватия влезе в Еврозоната преди две години и законът там дава право на правителството да определя набор от продукти - първоначално бяха 40, след това станаха 70, а по-късно - 100, за които да формира пределни цени и пределни надценки", подчерта Манолова.
"Това, което се случва в момента, е резултат от безхаберие, което наблюдавахме през редица правителства. Тази коалиция, в която участваха ГЕРБ, ДПС, ДПС, "Има такъв народ" и БСП е отговорна, че замаза очите на хората с предизборен трик - прие на първо четене законодателство и после не го довърши. Положението на българските домакинства в момента е брутално разклатено. Ако няма да се повишат доходите, то хората трябва да бъдат защитени от несправедливо високите цени", добави бившият омбудсман.
Лекарства и телекоми
Манолова се възмути, че и цената на лекарствата, които са без рецепта, "лети нагоре".
"А какво да кажем за мобилните оператори? Там издевателството с техните клаузи и гаврите с възрастните хора са ежедневие. И институциите не си вършат работата. Един от трите телекома си позволи да поиска от гражданите 70 000 лв. адвокатски хонорар, като на едната инстанция адвокатската работа се изразява в пет страници отговор", призна тя.
