Очаква се минималната заплата през 2026 г. ще бъде около 1200 лв.
"Проблемът е дали частният сектор би могъл да плати такива заплати. От социална гледна точка, предвид нарастващите разходи, е нормално да се увеличава минималната работна заплата, от друга страна имаме и реалните възможности на бизнеса. По минимална работна заплата сме след Македония. Малко не е сериозно, предвид влизането ни в Еврозоната на 1 януари. Има основания за повишаването на минималната работна заплата", категоричен е икономистът проф. Ганчо Ганчев в студиото на "Денят ON AIR".
По думите му, ако голяма част от хората получават минимална работна заплата, в страната не би трябвало да има голямо разслоение на доходите, а ние сме на първо място в ЕС и статистически ние сме страна с много голямо разслояване.
Актуализация на бюджета и увеличаване на данъците
В ефира на Bulgaria ON AIR проф. Ганев изрази очакването си, че предстои съкращаване на капиталовите разходи.
"Това е тенденция последните 30 г. - винаги се приемат амбициозни инвестиционни програми, които после се орязват. Ние разчитаме на ПВУ за стабилизиране на инвестиционния процес", каза икономистът.
Той е категоричен, че е необходимо увеличаване на данъчно осигурителната тежест.
"Тихомълком се вдигат по косвени начини данъците. Не си го признават политиците, потребностите на страната показват, че имаме нужда от по-голям публичен ресурс. Ако оптимистичните прогнози за приходите в бюджета не се реализират, единственият изход са нови заеми", предположи проф. Ганев.
Той изтъкна, че заемите които се теглят, минават през Българската банка за развитие, не за преки разходи а за рекапитализиране на ББР, което се води финансиране и не влияе на бюджетния дефицит.
"Бяха раздадени пари, които никога няма да се върнат, на определени хора. Важна е борбата с корупцията, видяхме колко пари за водния сектор, за магистрали изчезнаха", каза още проф. Ганчо Ганчев.
