Надежда Захариева е родена на 3 ноември 1944 г. в Радово, Трънско. Израснала е в Сандански. Завършва Френска филология в София. Омъжена е за поета Дамян Дамянов; шегува се, че ако държавата беше приела такъв закон, тя щяла да има 35 години трудов стаж като личен асистент на съпруга си. Двамата имат 3 деца. Член е на Съюза на българските писатели.
Нейни стихосбирки са "Непредвидени стихотворения" (1979), "Живот като живот" (1983), "Ако не бързаш толкова" (1987), "Казвам се Надежда" (1995), "Загубих си усмивката" (1995), "Нелюбовно време" (1997), "Но млъкни, душо" (1998), "Горчивки" (1999), "Облачно" (2000), "Ти и аз" (съвместно с Дамян Дамянов) (2001), "Въже от свобода" (2002), "Лирика (избрано)" (2002), "Гълъб ме споходи на Игнажден" (2004), "Пепел от страст" (2005), "Любов?!?" (2006), "Една Надежда" (2008). Автор е на романите "Смет за сливи" (1994), "Смет за сливи – 2 част" (2001), "Тя и тримата" (2003).
Захариева е автор на много популярни песни, като "Може би" на група "Сигнал", "Разпилей ме ти цялата" на Лили Иванова и "Любовта е" на Хайгашот Агасян. Тя пише текстове и за песни на редица фолк изпълнители – Теодора, Камелия, Кати, Райко Кирилов, Илия Луков и др.През 2003 г. става член на Движението за права и свободи. Кандидат e за общински съветник в София от листата на ДПС на местните избори през 2003 г., но не е избрана. Кандидат е и за народен представител на парламентарните избори за ХL Народно събрание през 2005 г. и водач на листата на ДПС в 25 МИР, София. Не е избрана за народен представител, но през септември същата година е назначена за заместник-министър на културата от квотата на ДПС в правителството на Сергей Станишев.
