35 години по-късно демокрацията в България отново е в опасност. Това заяви пред БНР Първан Симеонов, "Галъп интернешънъл Болкан".
Толкова са минали от провеждането на първия демократичен граждански митинг у нас.
Не съм виждал 62% от българите да казват, че изборите няма да бъдат свободни и честни, посочи още Първанов в предаването "Преди всички".
"Имаме все повече призиви да променим системата на състезаващите се партии, защото тя не работи. Не вярвам в резките движения. По пътя на резките движения ще съберем още разочарования. Партийната система трябва да се обнови през нови играчи. Но да правим нова политическа система, нови правила на играта, това е наивно.
Нови правила в Изборния кодекс има смисъл да се напишат, но такива, които засягат процедурата, която брани гласа, а не правила, които променят същността на гласуването. Нужно е бюлетините да се броят по-далече от обсега на секционните комисии. Трябва да има по-малко хартия в целия вот. Очевидно е, че машината работи по-добре при нашите условия. Имаме гетоизирани части на България".
Новият играч ще дойде от средите на президентството, прогнозира Първан Симеонов.
"Може би самият президент. Там стои въжният въпрос дали той ще се поддаде на тези внушения да се опита сам да рестартира по някакъв начин системата. Президентът обаче до момента е показал, че по-скоро е системен човек. На страната ни е нужна системност, а не революционност".
Първанов обясни още, че преходът у нас отдавна е свършил.
"България има своята либерална демокрация, има своята пазарна икономика, член е на НАТО и ЕС. Вече не си говорим за преход, а за качеството на демокрацията у нас. България има всички тези неща, но ми се струва, че българите не са доволни.
Българското общество не е доволно по няколко прости причини. Има сериозно социално разслояване, което поражда недоверие към системата. Добавете и загубената национална програма. Ще видите едно общество, което едва понася себе си.
Макар и спечелили от прехода, ние се чувстваме едни от най-губещите. Това е една от причините да поставяме под съмнение западната си принадлежност, да поставяме под съмнение демокрацията и да мислим с носталгия за онези времена. Това е самопораждаща се травма и тя е характерна за българското общество не само сега. Ние циклим, това е проблемът.
Още при договарянето на българския преход на Кръглата маса нямаше яснота за икономическия модел. Истинското раздържавяване беше отлагано 7-8 години. До момента, в който то вече нямаше смисъл, защото индустрията на България се беше обезценила. Никой не беше предупредил българите, че освен демокрация, ние ще строим и капитализъм. Тогава си представяхме, че ей сега ще догоним всичко, което някога се е продавало само в Кореком. Българското общество беше достатъчно наивно, за да не си дава сметка за това".
