Около 500 000 българи продължават да живеят при режим на водоподаване. Това сочат данни от мониторинг на „Зелено движение“. Според тях всяко десето населено място в страната е с ограничен достъп до питейна вода, а безводието засяга всяка втора община.
Много предприятия в България продължават да използват питейна вода за промишлени цели. Това допълнително утежнява положението на гражданите.
Пример за това е районът около най-големия карстов извор у нас – „Глава Панега“, където редица населени места са с нарушено водоподаване. От същия извор циментов завод черпи около 4,5 млн. куб. м. вода годишно.
Подобна е картината и в Търговище – местният завод за стъкло използва половин милион кубика питейна вода годишно, доставяна от ВиК. В същото време над 7 000 жители на общината живеят на воден режим (миналата година те са били около 10 000).
И Ловеч вече е с режим на водата. Причината е продължителното засушаване, силното намаляване на дебита на водоснабдителна група "Черни Осъм" и водоизточниците за града. Това съобщиха от местното ВиК дружество.
Засега жителите на Ловеч няма да имат вода едниствено през нощта, за разлика от съседния Плевен, където имат вода по няколко часа сутрин и вечер. Двата града се снабдяват от една и съща водоснабдителна група "Черни Осъм".
Град Брезник също е на жесток воден режим. А освен Плевен и Ловеч, крайните квартали на Кюстендил също имат вода за по няколко часа сутрин и вечер.
Близо 200 населени места в България са на воден режим към момента.
Наред с климатичните промени, основните причини за липсата на вода са лошото управление на наличните ресурси у нас, старата водопреносна мрежа и кражбите, единодушни са експертите.
На места водопроводната мрежа е на 70 години. Това е въпрос на целенасочена държавна политика за осигуряване на средства.
