Проф. д.н. Сергей Игнатов е кандидат за служебен министър на образованието от Андрей Гюров, като номинацията поставя начело на ресора утвърден учен и бивш ръководител на системата с дългогодишен академичен и управленски опит.
Проф. д.н. Сергей Игнатов е български учен египтолог, университетски преподавател и политик, заемал поста министър на образованието, младежта и науката в периода 2009 –2013 г. Той е сред малкото български учени с международна известност в областта на египтологията и съчетава академична кариера с участие в държавното управление.
Сергей Симеонов Игнатов е роден на 6 август 1960 г. във Видин.
Завършва египтология в Ленинградския държавен университет (днес Санктпетербургски държавен университет) през 1985 г., където по-късно защитава докторска степен. Специализира и в All Souls College към Оксфордския университет, което допълва международната му академична подготовка.
Игнатов започва преподавателската си работа в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където последователно е лектор, асистент и доцент.
По-късно се присъединява към Нов български университет (НБУ), където заема редица ръководни длъжности, включително декан на бакалавърската програма и ректор в периода 2002–2009 г.
Той е основател на Българския институт по египтология и се счита за създател на съвременната българска школа в тази научна област, като въвежда първите университетски курсове по египтология у нас още през 80-те години.
Като учен Игнатов е автор на множество книги и над 40 научни публикации, посветени на езика, историята и религията на Древен Египет.
Сред известните му трудове са „Morphology of Classical Egypt“, „The Wisdom of Ancient Egyptians“ и „Egypt of the Pharaohs“.
През август 2009 г. Игнатов е назначен за заместник-министър на образованието, отговарящ за висшето образование и науката.
На 19 ноември 2009 г. е утвърден от парламента за министър на образованието, младежта и науката в правителството на Бойко Борисов, като заема поста до януари 2013 г.
По време на мандата му са реализирани реформи, насочени към разширяване автономията на университетите и въвеждане на диференцирано финансиране на висшето образование.
Работи и по нови стратегии за научни изследвания, младежки политики и системи за студентско кредитиране.
След периода в изпълнителната власт Игнатов продължава академичната си кариера и международната дейност.
Преподава и участва в научни форуми в различни университети и изследователски центрове по света, включително в Санкт Петербург, Кеймбридж и Кайро.
От 2018 г. заема ръководни позиции в Европейския хуманитарен университет във Вилнюс, където е назначен за ректор.
Надежда Николова Нейнски (фамилия по мъж след женитбата ѝ през 2009 г., повече известна с фамилията на предишния си съпруг като Надежда Михайлова) е министър на външните работи (1997 – 2001), председател на Съюза на демократичните сили (СДС) от 11 март 2002 до 1 октомври 2005, народен представител в 37-ото, 38-ото, 49-ото и 40-ото Народно събрание.
На Изборите за Европейски парламент през 2009 г. е избрана за евродепутат, като водач на кандидат-депутатската листа на Синята коалиция. На изборите за европейски парламент през 2014 е водач на кандидат-депутатската листа на Синьо единство, но не успява да стане евродепутат.
Родена е на 9 август 1962 в София. Учи в 127 СОУ „Иван Денкоглу“. Завършва испанския профил на 9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1985 г. До настъпването на демократичните промени работи като преводач на испанска поезия, английска литература и журналист на свободна практика.
Започва политическа кариера във възстановената в края на 1989 г. Радикалдемократическа партия, част от коалицията Съюз на демократичните сили (СДС). В предизборната кампания през 1991 г. ръководи пресцентъра на СДС, а след изборите става началник на пресцентъра и говорител на правителството на Филип Димитров.
През 1994 г. е избрана за депутат в 37-ото НС (1994 – 1997). През април 1995 г. става заместник-председател на СДС. Избрана е за народен представител в 38-ото НС през 1997 г., но става министър на външните работи (1997 – 2001) в правителството на Иван Костов. От 1999 г. до 2006 г. е вицепрезидент на Европейската народна партия (ЕНП) и Съпредседател на Комисията по международни отношения към ЕНП.
През септември 1999 г. в публичното пространство излиза запис, на който се чува как по време на предизборен инструктаж в Ловеч Михайлова призовава местните функционери на СДС да „нахранят“ журналистите, за да ги спечелят на своя страна.
През 2001 г. е избрана за народен представител в 39-ото НС, където е председател на парламентарната група на Обединените демократични сили (ОДС), а след разпадането на коалицията през 2004 г. – на групата на СДС. Избрана е за председател на СДС на 11 март 2002 г. След слабото представяне на партията на местните избори през 2003 г. и парламентарните избори през 2005 г. губи поста в полза на експрезидента Петър Стоянов. От 2005 г. е депутат в 40-ото народно събрание.
През 2004 г. Надежда Михайлова става председател на Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа. От 2006 г. е член на международния консултативен съвет към Democracy Coalition Project и член на консултативната група за Кръгла маса на лидерите на южните държави към Съвета за южно сътрудничество.
От 2007 г. е председател на Съюза на малките и средни предприятия в България (СМСП). През 2007 г. е избрана за вицепрезидент на Съюза на малките и средни предприятия към Европейската народна партия.
Кавалер на Националния орден на Почетния легион – удостоена с най-високото държавно отличие на Франция с указ на президента на Републиката Никола Саркози за приноса ѝ в развитието на двустранните отношения и общата европейска кауза. Отличието ѝ е връчено на 7 октомври 2008 г. в посолството на Република Франция в София от посланика Етиен дьо Понсен.
От 2009 до 2014 г. е евродепутат, а от средата на 2015 г. е посланик на България в Турция.
