Българите продължават да плащат най-много от джоба си за лечение в целия Европейски съюз.
От какво се нуждае сектор "Здравеопазване"
"Думата "реформа" е придобила много изкривен характер и той не се възприема добре. Това, което е важно за сектора, е да има стабилност в управлението и предвидимост от това какво се очаква да се прави. Досега всичко беше на парче, с оглед на това, че правителствата се сменяха около шест месеца, а и програмите на некоалиционните партньори бяха в диаметрално различни позиции, което водеше до блокажи на определен вид промени в законодателството", каза здравният икономист Аркади Шарков в студиото на "Денят ON AIR".
По думите му всяка рязка промяна в здравеопазването може да доведе до "непредвидими последствия".
"Сега има една партия, която управлява, с очакван мандат от 4 години и предстои да видим по какъв начин ще се променят неща в здравеопазването. Трябва да се направят по-прецизни и "хирургични" намеси за това кое и как да бъде коригирано, за да има заплати както за младите специалисти, така и за медицинските сестри и да достигнем справедливото заплащане в сферата за дейности. Парите не са се увеличавали от 2024 година", допълни Шарков в ефира на Bulgaria ON AIR.
Бюджетът за здраве
Той припомни, че все още се очаква пълната оценка от Министерството на финансите за бюджета на държавата.
"Песимистичните прогнози, които са по-скоро реалистични, са от страна на Фискалния съвет и са за около 5,5% дефицит. Бюджетът за здравеопазване зависи от други фактори - от една страна той се финансира от нашите здравни вноски, има увеличение на минималната работна заплата, което покачва приходите от здравни вноски. Сега ще има увеличение и на максималния осигурителен доход, което също ще увеличи постъплението", коментира гостът.
Шарков се надява, че държавата ще застане зад обещаното си и ще заплати нужното към НЗОК, за да има "привидна форма" на стабилност.
Цените на лекарствата
"Финансовият натиск идва по две линии - от една страна липсата на актуализация води до това, че БЛС с право иска увеличение с 25% на всички дейности. А от друга страна имаме прехвърлена и неразплатена дейност от миналата година, говорим за болнична дейност - извършена и неразплатена, за което много ясно КС много ясно се изказа. Имаме около 260 млн. евро, които са прехвърлени от миналата година, има скрит дефицит, за който рядко се говори, той е при лекарствата", подчерта здравният икономист.
"Темата с цената на лекарствата в немалка степен се преекспонира, защото е удобна като политически разговор, така че да разярява тълпата или да насочва вниманието в определена посока. В България цените на лекарствата са строго регулирани. Говорим за лекарства, които са с рецепта и имат пределна цена, говорим и за лекарства без рецепта, които имат таван на цената. За последната година инфлацията при лекарствените продукти е 1,6%. Общата инфлация за страната е 6% - 4 пъти по-бавно са нараснали цените на лекарствата заради механизмите, с които разполага държавата", разясни Шарков.
Той смята, че все още не сме видели ефекта от войната в Близкия изток: "Единствено го виждаме на колонките на бензиностанциите. От септември нататък ще проличат всички изкривявания. Държавата трябва да бъде в здрави ръце, за да не дерайлира финансово".
