България настоя името на руския патриарх Кирил да бъде премахнато от списъка със санкции на Европейския съюз, за да не се подхранват антибрюкселски настроения в страната. Това заяви външният министър Велислава Петрова-Чамова пред англоезичната редакция на „Евронюз“.
Според нея санкциите на ЕС срещу Русия трябва да имат реален финансов ефект, а не да бъдат просто символичен инструмент. Именно това, наред с други причини, е мотивирало София да се противопостави на включването на главата на Руската православна църква в 21-вия пакет от санкции.
В коментар за „Евронюз“ Петрова-Чамова обясни, че правителството на Румен Радев е работило усилено за премахването на името на патриарх Кирил, за да се избегне подклаждането на евроскептицизъм.
„Когато имате санкции с чисто символична мярка, но без икономически последици за Русия, рискувате в страна като България – източноправославна страна – да създадете среда за надигане на антиевропейска реторика“, заяви тя.
„Ето защо не подкрепихме това и сме наистина щастливи, че в крайна сметка името беше премахнато“, добави министърът в сутрешния блок на телевизията.
Българската православна църква и Руската православна църква са автокефални (самостоятелни) църкви с различни патриарси. Въпреки това и двете са част от източноправославното вероизповедание, споделят едни и същи основни вярвания и учения и имат дълбоки културни и исторически връзки.
Европейската комисия предложи 21-вия пакет от санкции срещу Русия заради пълномащабната ѝ инвазия в Украйна на 9 юни. „Фокусираме се върху секторите с най-голямо въздействие: енергетика, финансови услуги и криптовалути, търговия – включително риболов за първи път – и забраняваме влизането на бивши руски бойци в Европейския съюз“, заяви тогава председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен.
Предложението включваше и санкциониране на патриарх Кирил, който определи инвазията като „свещена война“ и беше обвинен, че оправдава военните действия. Бившият български външен министър Даниел Митов заяви, че Кирил е използвал позицията си на религиозен авторитет, за да оправдае руската агресия и убийствата на цивилни.
По настояване на България името му бе премахнато от проектопредложението в неделя на среща на европейските посланици.
Спорът за тавана на цените на петрола
След като пакетът от санкции не беше одобрен на срещата на външните министри в Брюксел в понеделник, той ще бъде предоговорен на извънредна среща късно във вторник с надеждата да бъде финализиран.
Ако не бъде приет, механизмът на ЕС за таван на цените на петрола – който може да скочи от 44 на 58 евро за барел – би могъл да облагодетелства Кремъл, тъй като войната в Иран тласка цената на суровия петрол нагоре.
Датата, на която механизмът за цените на петрола ще се ревизира, ако остане непроменен – 15 юли, съвпада с пътуването на Петрова-Чамова до Киев. Там тя ще обсъжда енергийната сигурност с високопоставени членове на правителството на украинския президент Володимир Зеленски.
Външният министър заяви, че „не се страхува“ да се появи с празни ръце или, още по-лошо, с механизъм, който облагодетелства руското правителство.
„По-скоро мисля как можем да работим повече заедно, за да помогнем на Украйна да се справи с предизвикателствата пред нея, които ще станат още по-големи с наближаването на зимата“, каза тя.
