В ПАМЕТТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

09 Мар 2023 09:30

Един коментар на журналиста Георги Найденов, който има повече от 50-годишен професионален опит, за годишнината от смъртта на спорната личност на Сталин. Редакцията публикува авторския му текст без корекции.

В ПАМЕТТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

На 5 март 1953 г., точно преди 70 години в 21 часа и 50 минути умира Йосиф Висарионович Сталин. След себе си той остави най-силната в света ядрена държава. Очевидно е, че Сталин е една от видните фигури на човечеството. Той е велик, без да има равен на себе си, защото пое Съветска Русия от дървеното рало и я закара в атомния век. Като човек, политик, архитект на победата над хитлеристка Германия и Япония, Сталин не остана в миналото като име, а се пренесе в бъдното. Независимо какво се е писало, пише, говори и днес за Йосиф Висарионович – ръководител, политик, военачалник, историята и народите никога няма да го забравят. Защото историята не е просто редуване и смяна на епохи и времена. Тя е и една пъстра безкрайна галерия от исторически портрети на хора, обитавали тази Земя, където преди нас са живели 70 - 80 милиарда човеци. Не всички са равностойни, равнозначни, но всеки от тях си има своето място.
За много историци името на Сталин днес е своеобразен епицентър към миналото. Пътуването в миналото, не е по-леко от пътуването в бъдещето. Знаем, че спомените живеят, избледняват или умират, по съвсем други, свои закони. А забравата е пропастта на историята. Хората като Сталин, независимо от отношението към тях от страна на политиците и днес имат безспорния шанс да останат в аналите на цивилизацията докрай. В този смисъл времето е най-добрият, обективен и безценен биограф.
Йосиф Висарионович Джугашвили, наречен Сталин – руски революционер, съветски политик, държавен, военен и партиен деец, е роден на 21 декември 1879 г. в забутаното кавказко градче Гори, което на грузински означава хълм, разположено между Европа и Азия, в планината – на 45 мили северозападно от Тифлиска губерния на Руската империя. По това време в града живеели около 4000 души. Фамилията Джугашвили означава „син на орляка“, тъй като неговите деди са живеели в планината, а „джуга“ в превод от грузински на осетински означава „желязо“, твърд метал, стомана. Затова е напълно възможно впоследствие Йосиф Висарионович да е предпочел и заобичал конспиративното си име Сталин, което приема и за фамилия след време. Родителите на бъдещия вожд произхождат от най-бедното съсловие на обществото. Били са деца на крепостни селяни.
Бащата му Висарион /Бесо/ Иванович Джугашвили по националност е грузинец, с осетинска жилка и през 70-те години на 19 век напуска родното си село Диди-Лило и се заселва в Гори, където започва да работи като обущар, а по-късно се мести в обувната фабрика на заможния Аделханов в Тифлис. Осетинците са кавказки потомци на самадските племена с ирански произход – алани. Много осетински войници и доброволци са участвали в Руско-турската война (1877 – 1878) и са внесли своя дял за освобождението на България от османско владичество. През 1874 г. Висарион Иванович се бракосъчетава за красивата червенокоса грузинка Екатерина /Кетеван/ Георгиевна. Йосиф е третото дете в семейство Джугашвили и единственото оцеляло, след смъртта на невръстните си братя Михаил и Георгий. Когато в малката кирпичена къщурка в покрайнините на Гори в бедняшкия квартал на ул. „Красногорска“ № 10, зад старите колиби на руската армия, в семейството на обущаря и ратайкинята отново им се родил син, едва ли някой би могъл да предположи, че за по-малко от четири десетилетия в негово лице, Русия ще има смел, решителен и безкомпромисен ръководител, на когото било съдено да промени и хода на световната история.
Целият си живот Сталин посвещава на служене на народа, на неговото материално и културно развитие, а не за лично облагодетелстване. Под негово ръководство животът на гражданите на Съветския съюз се подобрява и трудещите се неслучайно го наричат „баща на народа”.
Как успя да развие индустрията на Съветския съюз, какви фабрики и заводи се изградиха под негово ръководство в Москва, Челябинск, Нижни Новгород, Магнитогорск, Сталинград…?
Сталин превърна страната на Съветите в модерна държава – фактор в световната икономика, култура и с респектираща военна мощ. Той възстанови и модернизира селското стопанство, разви атомната енергетика и космическите технологии, а победата във Великата отечествена война доказа неговите безспорни качества на държавник, политик, военачалник. След войната СССР имаше и най-големият авторитет, съчетан с уважение в света. Описът на личното имущество на Сталин след смъртта му включва: работна униформа, шинел, ботуши, лула. Сякаш тъкмо за Сталин френския писател Луи Арагон е написал паметните си слова: „Човекът комунист е онзи, който не иска нищо за себе си, а желае всичко за хората.” Той не крадеше и не позволяваше на никого да краде. Беше честен и коректен човек. Съвестна личност, а се знае, че съвестта е част от човека. Тя е откровение, а не еволюционен процес, чиято функция е критика и коректура на индивида. Нека припомним и думите на Виктор Юго, който е още по-точен: „Съвестта е Бог в човека”.
Според медицинския доклад, смъртта е настъпила в резултат на мозъчен кръвоизлив. Резултатите от медицинската история и аутопсията показват, че Сталин е получил няколко исхемични инсулта /лакунарен, но вероятно и атеротромботичен/. Има версии, които предполагат неестествеността на смъртта. Според историка И. И. Чигирин, Н. С. Хрущов трябва да се счита за убиец – конспиратор.
В некролога за смъртта на Й. В. Сталин във вестник „МанчестърГардиън” от 6 март 1953 г. е записано, че неговото наистина историческо постижение е трансформирането на Съветския съюз от икономически изостанала страна до нивото на втората индустриализирана държава в света.
Балсамираното тяло на Сталин е било поставено в Мавзолея на Ленин, който през 1953 -1961 г. е наречен „Мавзолеят на В. И. Ленин и Й. В. Сталин”. След смъртта на Сталин, Никита Сергеевич Хрущов е избран за Първи секретар на ЦК на КПСС от 1953 до 1964 г. На 25 февруари 1956 г., малко преди полунощ всички чуждестранни гости и лидери на компартиите на други страни, присъствали на XX конгрес на КПСС, били помолени да напуснат конгресната зала. Минути след това съветският партиен лидер Никита Хрущов започва да чете т.н. «секретен» доклад, отричащ дейността на неговия предшественник Йосиф Сталин. Да се омаловажава приносът на Сталин за развитието на съветската държава, който е бил толкова огромен, че и потоците от лъжи и мръсотия са една мерзка и непосилно трудна задача - ето това бележи началото на деградацията на елита на СССР. Вълната от фалшиви митове по време на перестройката беше необходима за разпадането на СССР – тогава, като необходима лъжа за сталинисткия СССР, за да се отклони по някакъв начин вниманието на хората от пълната разруха. Личностите на управляващите и техните лакеи са толкова дребни, житейските им цели са толкова незначителни, а щетите за страната от действията им са толкова огромни, че не им остава нищо друго, освен да крещят като пилци над мъртъв лъв. Вярно, това все повече дава обратен ефект. Разобличават се откровении лъжи и се дават все по-обективни оценки за онази епоха.
«Знам, че след смъртта ми купчина боклук ще бъде хвърлен на гроба ми, но вятърът на историята безмилостно ще го разсее!». Тази мисъл на Сталин, споделена в далечната 1943 г. пред негови съратници, вятърът на историята вече е сторил.
Понякога едни и същи събития се явяват в различна светлина на съвременниците и идущите поколения, когато ги визират в историческа перспектива. Съвременници сме на съдбовни промени в живота на планетата. Промениха се идеологията, социалната среда, човекът, съзнанието му. А не загрубяха ли сърцата ни? Думите не станаха ли безмилостни, мислите ни - по-хладни, а делата ни по- пресметливи?
Нека освободим собственото си съзнание от всички предразсъдъци, заблуди, за да достигнем до обективната истина за Йосиф Висарионович. Великата сила СССР се разпадна, но Русия не умря.
Без съмнение рано или късно истината ще възтържествува, а Сталин ще остане на достойното си място в историята на Руската държава. Той безспорно е повече от достоен за това.
Независимо, че на 30 октомври 1961 г. XXII Конгрес на КПСС, под диктата на Хрущов, обвини Сталин в сериозни нарушения на Ленинските завети, тялото бе извадено от мавзолея и погребано в гроб, близо до Кремълската стена.
Ето защо е погрешно, осъждайки Сталин за престъпления, да поставяме под въпрос реалните му постижения. На това време се падна най-високият възход на човешкия дух на съветския народ, оцелял и победил фашизма във Великата отечествена война. В наше време тече активен процес не само на актуализиране на настоящето, но и на «възстановяване» на миналото.
Нестихващият интерес към живота и делото на Сталин, се крие най-вече в новото разбиране на обществените и общочовешки ценности: хуманизъм, справедливост, истина, морални идеали. Затова неслучайно в една малка православна църква в Санкт Петербург пред благосклонните погледи на миряните се появи преди години една необикновена икона – на нея е нарисуван в импозантен вид бившият съветски лидер Йосиф Сталин, редом до лика на руска светица. Иконата е била поръчана от бизнесмена Александър Евсеев, който я дарил на църквата «Света Княгиня Олга». Религиозната рисунка припомня срещата на Сталин със Света Матрона Московска през есента на 1941 г., няколко месеца след нападението на Хитлеристка Германия срещу СССР. Легендата гласи, че тогава светицата /1881 – 1952 г./ посъветвала съветския ръководител да не напуска Москва в момент, когато войските на Вермахта са били пред вратите на съветската столица. Тя също така му предсказала, че руският народ ще победи нацистка Германия. Сляпата по рождение Матрона Никонова, на която се приписват чудеса, е била канонизирана от православната църква.
Лично за мен историята е съкровищница на човешкия живот. Тя е едно необичайно четиво, придружено с размишления.

Георги Найденов

Журналистът и общественик Георги Найденов повече от 50 години е разпознаваем с блестящото си перо, известен с уникалната си ерудиция и професионализъм. Роден е на 11 септември 1945 г. в Пловдив. През 1970 г. стартира журналистическата си дейност. След конкурс продължава професионалното си развитие като кореспондент на БТА в Пловдив, а по-късно и в Москва. Бил е главен редактор и ръководител на южнобългарското бюро на агенция „София прес”. Като специален кореспондент и пратеник е работил в Афганистан, Монголия, САЩ, Китай, Швейцария, Йордания, Република Корея, Аржентина, Латвия, Литва, Гърция, Турция и др. Акредитиран е като журналист към ООН. Носител е на международните награди „Защитник на човешките права” и „За принос в културния диалог”. Вписан е в Златната книга на фондация „Кенеди” за личния му принос към хората с увреждания. Автор е на статии, коментари, очерци, репортажи и интервюта за български и чуждестранни медии. Водил е лекционни курсовe по „Право на ЕС”, „Туристическо право”, „Политика и дипломация”, „Постконфликтно възстановяване”, „Дипломатически протокол и церемониали” и др. Преди 25 години инициира създаването на фондация „Помогни на нуждаещите се” и е неин изпълнителен директор. Георги Найденов е доктор по право. Дисертационният му труд е посветен на европейските стандарти за повишаване на административния капацитет при кризи и конфликти, различни от война. Отличен е с приза „Златно перо” на СБЖ през 2011 г., а през 2019 г. е удостоен със специалната награда на Съюза за книгата „Пловдив – мегаполис на духа и благоверието” и за приноса му в изграждане на плоча в памет на военните кореспонденти, които са отразявали действията по време на Руско-турската война. Георги Найденов е Почетен професор на Съвременния хуманитарен университет. Основател е на първия обществен вестник за хуманен начин на живот, човешка справедливост и милосърдие „Help the needy” и на вестник «Светът без грим» - за публицистика и култура. Георги Найденов е въвел първите академични курсове в Източна Европа по „Бежанско право” в Пловдивския университет в партньорство с Института по правни науки към БАН, на които са придобили специализация 174 юристи. Той е автор на повече от 20 книги. Участник е в множество форуми, посветени на проблемите на мира и човечеството, както и безопасността на журналистическите екипи, отразяващи кризи и конфликти, различни от война. Силен отзвук прави премиерата на книгата му „ООН – 70 години в служба на мира чрез добротворчество” в Сеул. По повод домакинството на родния си град като Европейска столица на културата пише и издава на български и английски език „Пловдив – мегаполис на духа и благоверието”. През 2020 г. става автор на книги, посветени на мира и човечеството. Основател и директор е на международния филмов фестивал „Балфест” с мото: „Изкуство - Да! Насилие и тероризъм - Не!”. Президент е на Международната академия по журналистика – ЕВРОПРЕС, която подпомага пратениците на медиите в зони на военни конфликти, бедствия и кризи.

Main Menu