"Нивото на моето разочарование ме кара да наблюдавам много внимателно поведението на политическата формация, за която ще гласувам. Ако те не изпълнят задължението си да вкарат бюджетния дефицит в рамките на 3%, аз няма да гласувам повече за тях." Това заяви Иван Костов - министър на финансите (1991, 1992 г.) министър-председател на България в периода 1997-2001 г. и бивш лидер на ДСБ - в интервю за предаването "Светът е бизнес" по Bloomberg TV България.

Той нарече "скандал" изтеклия доклад на Министерството на финансите и последвалите коментари на ресорния служебен министър Росица Велкова, особено твърдението, че България е пред фалит, което вече отекна негативно сред инвеститорите. Костов посъветва президента Румен Радев да я уволни и назначи на нейно място по-сдържан в говоренето си човек.

Бившият премиер посочи и имената на отговорните за "пробива" в бюджета и трупането на дефицит, който ни отдалечава все повече от еврозоната - бившите финансови министри Кирил Ананиев (ГЕРБ) и Асен Василев (ПП), очерта възможните последствия от тях и не спести тревогата си, в контеста на войната в Украйна, от риска България да бъде отклонена от европейското си развитие.

За бюджетният дефицит

Други страхове на Министерството на финансите имат реална основа. Ако разсъждаваме както разсъждава те, те казват така:

„При тези политики, които в момента са заложени, примерно обвързването на минималната работна заплата, обещаването за увеличаване на пенсиите и т.н., при тази ситуация се очертава невъзможност да се влезе в дефицит в рамките на 3%. Дефицитът вероятно ще остане някъде около 6,5%, или 11 милиарда лева".

Тоест те казват: „При тези политики - 11 милиарда лева“.

Да, де, но идва едно Народно събрание, което ще работи да речем два месеца. Какво прави едно Народно събрание, което има кратък хоризонт от време? Видяхме какво направи 48-ото обикновено Народно събрание: изблик, разгулен популизъм. Видяхме го пред очите си. Едновременно с това направиха тези пробиви във фиска, създавайки допълнителни нееластични, тоест неможещи да бъдат върнати назад бюджетни разходи, които ни пращат на дефицит от 6,5%.

Ако 49-ото Народно събрание, което ще дойде, е с кратък период от време, Министерство на финансите вероятно разсъждава така:

„Тези ще направят същите бели, но ако направят същите бели като 48-ото НС, тогава дефицитът ще отиде над 6,9%, той може да достигне и 12, и 13 милиарда. При такъв дефицит еврозоната става невъзможна".

Между другото, всякакви приказки за еврозоната ми звучат много кухо, защото няма мярка, с която тази инфлация да стигне до нивата, които са приемливи за влизане в еврозоната. Няма как да стане това в кратък период от време. Такъв дефицит, такива разходи, каквито са заложени в бюджета, няма как лесно да влязат в трите процента и да няма процедура по свръхдефицит.

В Европейската комисия, и особено в Европейската централна банка, нарушаването на два критерия - този за дефицита и този за инфлацията - прави невъзможно влизането на България в еврозоната в годините, в които това ще бъде отчитано. Нека да го кажем направо: това не може да стане с еднократни мерки. Никакви отстъпки не може да се чакат от ЕС на базата на геополитически съображения. От тази гледна точка, на България са ѝ необходими много сериозни системни политики, структурни политики, които да я изведат на хоризонта на ниска инфлация и на консолидиран бюджет. Това не е проста работа, това иска време, иска много компетентни хора. Не иска такива пушеци, каквито се хвърлят на сцената, иска много упорита работа, която аз се боя, че няма кой да свърши.

Каквото и да има, ако стоим на позицията на защита на това държавата да не отиде към много голям свръхдефицит и на тежка наказателна процедура, трябва да разсъждаваме, очаквайки риск от допълнителни пробиви и този риск от допълнителни пробиви и увеличаване на бюджетните разходи трябва да бъде предотвратен предварително. Тоест трябва да бъде казано на политиците, че ако опитат да направят това, което направиха в 48-ото НС и в 49-ото, просто ще нанесат тежки поражения на страната.

Инфлацията

Най-острият проблем в страната е инфлацията. Кои са факторите, които възбудиха силно инфлацията в България? Това са цената на природния газ, цената на електроенергията, свързана с цената на природния газ, защото там корелацията е изключително висока – между цените на европейските борси на природния газ и на електроенергията тя е над 95%, корелацията и цената на петрола, суровия петрол, и петролните деривати. Съчетани със зърнената криза, която вдигна цената на пшеницата, която задава нивото на цените на храните.

Сега, нека да погледнем година след войната: цената на електроенергията на европейските борси и в България във вчерашния ден е по-ниска, отколкото през 2001 г. с 4%. Цената на природния газ е на същите нива от последните пет години. Цената на петрола, на суровия петрол, не този, който внасяме или внасяхме доскоро, е на съвършено нормални нива - 80, осемдесет и нещо долара на барел. "Уралс" пада днес на 48 долара за барел, беше около 50. Това е калкулирала "Лукойл Нефтохим", тоест би трябвало да е. Видя се, че и цената на пшеницата отива надолу.

Тоест импулсът е бил еднократен. Импулсът е еднократен. Това е ключово да се разбере. Еднократен импулс означава, че това не е огън, който гори под тенджерата с инфлацията. Това означава, че е бил запален и е прегорял.