Имам една песен, която написах лятото.., тя излезе снощи на 14.11.20124 в youtube.
Ще ви кажа малко за нея (за който би се интересувал, за друг може да няма никакво значение и това е напълно окау.); Просто ще споделя сърцето си за нея– , на който му се чете:
Докато си вървях към офиса една сутрин.. и се вглеждах във всичко наоколо, мислейки си, че идва поредният ден, в който ще се затворя, за да работя, докато навън животът кипи по друг начин..: птичките пеят, дърветата и вятърът така приятно рисуват свобода и напомнят – безгрижие, широта, светлина, простор. При мен избърза онова чувство, което иска да те препарира – с мисълта, че нещо изпускаш, ..че си някъде, докато (може) да си другаде. И тази мисъл е, разбира се ..абстрактна, но аз избързах да я отхвърля. Понеже.. се уча да се наслаждавам на ежедневната работа под всякаква форма, да търся, откривам и да се моля за смисъл и дълбочина, и схващане в нещата, които е важно да знам, за там- където се намирам. Казах си: „понякога ще се справяш добре с неща, с други не чак толкова, но.. всичко, което те спъва и те кара да падаш понякога е просто един добър учител и нещо.. след което ще станеш по-добър, нещо, което единствено би те разширило или би те смирило – да се проваляш.“
Размишлявах.. Бог е с мен в малките неща, Той ме подкрепя да минавам през всичко и да прескачам стени. Мислех си.., че Той не е далече от мен, когато върша всяка малка работа – от миенето на чинии, ..до простирането, до подреждането на документи в офиса или предизвикателствата в общуването. Аз.. трябва да бъда благодарна, да си напомням целенасочено, че.. съм способна да се уча за всяко нещо – малко или много, мога да се разширявам и .. тогава загубих онова гадно усещане – че ще/ или че..пропускам „нещо“. (Не искам никога да живея с него!) Искам увереността, че дори.. в провал на изборите и решенията ми (което неизменно ще се случва), Бог е способен да компенсира и пренареди моето време и съм видяла това, разбрала съм го – знам, че ТОЙ МОЖЕ , и че това е така. Нищо не е загубено с Него, нищо няма да загубя. В Неговото присъствие съм цялостна, завършена. Имам всичко нужно.
Тези мисли минаваха в мен ..в такава изострена дълбочина за части от секундата. (докато конфликтните ми мисли бяха оборени и препарирани, напълно изхвърлени.. от моята вяра или онова семенце, което бях успяла да съхраня).
П.С: *Същината : Извадих телефона си и включих рекордъра. Устата ми запя странно дълъг текст ..даже с мелодия (което дори не знам как стана) – изпях един куплет и припев, после.. докато пристигнах в офиса.. вече имах втория куплет и готова песен (поне канто и текст) в суров вариант – в телефона ми. Бях вдъхновена, духът ми ликуваше и се радваше – когато отворих вратата, за да започна обичайните задължения, започнах с Радост в сърцето ми. Настройката ми, умът ми.. всичко се беше променило. Разбрах, че мога да имам радост, докато върша всяко нещо и всяка работа, понеже моят Бог е с мен, където и да ида.
Отидох в студиото и Пенчо Цочев направи колоритен аранжимент за нея, включиха се и други удивителни хора, а.. малко след това отидохме на село, където съм отраснала и там заснехме видеото с моите приятели! Това беше така вълнуващо../ Песента се казва „Ела, любими мой“ и не е мислена за човек. Тя е моя повик към Бог в малките неща, в онези моменти, в които усещам моя предел и виждам своята неспособност, губя ентусиазъм.. – Тогава знам, че единствено Неговото присъствие е това, от което имам нужда – за да получа дълбоко разбиране, освежаване за душата ми.
Aко някой би разпознал себе си в това усещане и тази история – му я подарявам!
Преди да чуете песента в поетичния й вариант, исках да ви заведа в емоциите ми и надявам се – дълбочината на моите мисли, които бяха там, за да се роди.. понеже.. за мен всяка една песен не идва случайно, а е път, .. по който вървя, който съм извървяла или пък.. просто дръзко протягане към някое мечтание в ума ми.
Елица Наумова
