corner.dir.bg
Новият формат на Шампионска лига, който предизвика куп противоречия при въвеждането му, вече премина своя първи тест, след като снощи приключи основната му фаза.
От този сезон УЕФА предприе смелото и радикално решение да премахне груповата фаза след над три десетилетия, в които този регламент бе водещ, с някои изменения през годините. Сега 36 отбора бяха събрани в едно общо класиране, изиграха по осем мача срещу различни съперници, а вчера окончателно бяха определени осем от осминафиналистите, както и 16-те участници в плейофния кръг.
Новият формат на УЕФА при всички положения показа някои положителни изменения в турнира, но все още не е решение, което успява категорично да убеди фенове и клубове, че е по-добрият вариант.
А ето и някои ключови аспекти, по които може да се размишлява дали изменението бе положително:
Интригата
Факт е, че по време на първия съдийски сигнал на всичките мачове снощи, само Ливърпул и Барселона със сигурност знаеха, че имат място на осминафинал. Седем клуба бяха загубили шанс да продължат в турнира, а останалите 27 гонеха задължителни победи. Едни, за да продължат напред изобщо, други за място в топ 8… Но реално в 16 от 18-те мача поне един от отборите играеше за нещо. Като на повечето места това важеше и за двата въвлечени съперника.
За сравнение, навлизайки в последния кръг на груповата фаза преди година, интрига имаше само около три места за осминафиналите, останалите 13 клуба вече си бяха осигурили място напред.
В добавка наличието на толкова много отбори в общо класиране с едва осем изиграни срещи направи така, че на практика всеки гол имаше значение. Защото доста позиции се решаваха именно с голова разлика.
Примери са петте отбора с по 15 точки, както и петте с по 13 пункта. Головата разлика се оказа решаваща и в подреждането на отборите от 22-а до 25-а позиция, където Динамо (Загреб) остана зад борда на турнира, макар да имаше равен актив с тим като Манчестър Сити.
Доста неща можеха да се променят до последните минути на последните мачове. Нещо, което в груповата фаза можеше да важи за някоя конкретна група, но не и за целия турнир.
Новият формат направи така, че отбори като Реал, Байерн, Манчестър Сиити и ПСЖ все още нямат място директно на осминафинал и ще трябва да се борят за него в допълнителни два двубоя. Нещо, което в груповата фаза те си подсигуряваха в повечето случаи след само три изиграни мача. Така че от гледна точка интрига и драма, то този формат има предимство пред групите.
Равнопоставеност
Макар всеки тим да играе по два мача срещу отбори от всяка от четирите урни, доста анализатори твърдят, че това е формат, облагодетелстващ големите клубове.
Това, че Манчестър Сити се нуждаеше от късен обрат снощи, за да прескочи тази фаза е по-скоро изключение, породено от кризата при „гражданите“, но никой не очаква да се превърне в тенденция. Усещането е, че при осем мача и нужните 11 или 12 точки за класиране напред, трудно ще видим отпадане на сериозните претенденти.
И тук не се визират най-големите клубове, защото те рядко отпадаха и в групите. Почти сигурно място на турнира биха имали всички представители на топ 5 първенствата, както и тези на силни лиги като Португалия и Нидерландия. Усещането за улеснение на грандовете се подсилва и от факта, че на практика към елиминациите продължават 24 тима, а не 16, както бе преди.
Така съвсем изглежда елиминиран шансът някой голям клуб да остане зад борда, което естествено носи по-малко приходи от телевизионни права за УЕФА.
Тук споровете ще продължат, но при всички положения феновете на по-романтичната част от играта не искат да гледат турнир, който има всички предпоставки големите да отиват напред и при пет издънки. Какъвто бе случаят със Сити.
Освен това не всеки отбор има еднаква като трудност програма. Макар да са в общо класиране, те играят срещу различни тимове по различно време. а това изключва фактора на абсолютна равнопоставеност. Когато си в група, играеш срещу конкретни три отбора по два пъти, както го правят и твоите опоненти. Така класирането в една група изглежда далеч по-реално.
Бляскавите мачове
Факт е, че с новия формат видяхме куп сблъсъци между тимове от първа урна още в тази фаза. Имаше някои забележителни мачове между грандове. Реал Мадрид например игра срещу Ливърпул и Милан, повтори миналогодишния финал в турнира срещу Борусия и двубоя за Суперкупата на Европа срещу Аталанта. Манчестър Сити срещна ПСЖ, Интер и Ювентус. Барселона разгроми Байерн, а баварците трябваше да играят и срещу ПСЖ.
Огромна бройка мачове от подобен калибър е добре за феновете. Ясно е, че това нямаше как да се случи в групите, но и тук веднага се пораждат спорове. Но също така е ясно, че с изключение на горещият дуел с топ качество между ПСЖ и Манчестър Сити (4:2) преди седмица, нито едно от останалите изброени съперничества не бе на живот и смърт и с тежестта на директна елиминация.
Винаги е вълнуващо да се гледат мачове между най-добрите в Европа, но въпросът е дали и това няма да омръзне, ако се случва постоянно. А и ако в някои от случаите дори не е в решаващи мачове.
Юрген Клоп например преди няколко години бе заявил, че не вижда какво ще бъде специалното на Ливърпул – Реал Мадрид, ако гледаме този мач по два пъти всяка година, а не веднъж на пет сезона.
Елиминациите
Едно от нововъведенията е, че вече знаем пътя на отборите още от плейофния кръг чак до финала. Няма да има жребий преди всеки етап, което бе един от вълнуващите компоненти преди всеки елиминационен кръг.
Сега всеки тим знае потенциалния си път до големия финал в Мюнхен, подобно на схемите на Световни и Европейски първенства.
Нещо, което влиза в графа негативни нововъведения, а феновете си искат мистерията преди всеки етап, разплитана от жребий.
Календарът
Ясно е, че на фона на все по-претоварения календар, последното, от което клубовете имаха нужда, са допълнителни два мача.
Прибавяйки интригата до последно, говорим за допълнителни два мача срещу топ съперници, при това с огромно значение.
Тук феновете може и да харесват идеята за повече футбол от най-високо ниво, но противниците на това нововъведение са клубовете и FIFPro, организацията защитаваща правата на професионалните футболисти.
Във времена, в които ФИФА отвори кутията на пандора с новия си клубен Мондиал, то УЕФА някак тихомълком добави нови два мача за отборите през януари (от шест в групите станаха осем), плюс два през февруари за тези, които отиват на плейофи.
Да, някои ще излезе с контрааргумента, че това носи и съответните допълнителни приходи, но повярвайте, че всеки един топ клуб ще предпочете да съхрани играчите си за разгара на януари, вместо да ги хвърли в допълнителни битки за някой милион повече.
