Блиц
Малцина знаят, че българка е част от френския гранд Пари Сен Жермен, който елиминира Арсенал и ще спори с Интер на финала на Шампионската лига. Бившата ни националка по шорттрек Анна Луканова-Якубовска е замесена в добрите резултати на парижани. Тя е спортен физиолог, над 20 години е университетски преподавател. Българката следи физическите показатели на футболистите на френския шампион. Автор е на книгите „Спортна физиология от моя гледна точка“ и „Как да тренираме ефективно“.
В подкаста на колегите от Блиц Анна разказва за работата си в ПСЖ, за контактите с големите звезди на световния футбол Неймар, Килиан Мбапе и др., за спортната си кариера, семейството и по-конкретно дъщеря й Надя, която се развива успешно във футбола. Дори преди дни вкарва гол във вратата на Лион на финала на най-силния турнир за юноши в Европа.
Анна Луканова-Якубовска е част от златното поколение на България в шорттрека. Състезава се рамо до рамо с Евгения Раданова. Има второ място на европейско първенство с щафетата на България, участвала е и на Световно с щафетата ни. Слага край обаче на състезателната си кариера след огромна трагедия, разиграла се пред очите й в НСА през 1994 година. Тогава най-добрата ни фигуристка Виктория Димитрова (само на 18 години) издъхва на пистата по лека атлетика… Вики е най-близката приятелка на Анна, неразделни са още от детството.
Тя също така говори и за периода си като треньор по шорттрек на националните отбори на Полша и Турция. Един от нейните състезатели печели олимпийско злато от Сочи 2014 – Збигнев Бродка (на 1500 метра бързо пързаляне с кънки).
„Имам второ място на европейско първенство с щафетата на България, участвах и на световното първенство. Тренирах за Олимпиадата в Нагано 1998, но не успях да замина, защото се отказах. Поводът беше психологически – почина най-близката ми приятелка Виктория Димитрова, само на 18 години. Беше най-добрата ни фигуристка тогава. Виктория тичаше в НСА с друга моя приятелка от отбора – Даниела. Имахме час по лека атлетика. Тичаха на 100 метра. Просто след тичането Вики падна и вече не стана… Беше голяма трагедия, голяма травма. Тя ми беше приятелка, най-добрата ни фигуристка по това време. Мисля си, че от този момент аз повече не можех да се вдигна. Тогава нямаше толкова помощ от психолог. Сега спортистите имат психолози, физиотерапевти… Ние нямахме психологическа помощ. Никой не ми помогна в този труден момент. Живеехме една до друга в блока. Всеки ден пътувахме заедно за тренировки, бяхме много близки от деца.
Нищо не се установи след нейната смърт. Бяха по-различни времена тогава, никой нищо не казваше. Нямаше „Фейсбук“, нито интернет. Майка й също много не знаеше какво и как се е случило, каква беше причината… никой не ни каза. Ние като млади състезатели, когато не знаеш каква точно е причината, започваш да си мислиш, че може да се случи и на теб – тичайки, карайки кънките. Изпаднах в такова състояние, че ме беше страх да карам кънките. Страхувах се да завивам на завоя, да карам на скорост. В един момент спортът спря да ми носи удовлетворението и радостта, които ми носеше преди“
„Дъщеря ми Надя Якубовска е футболистка, много харесва ПСЖ. Мечтата й е да играе на много високо ниво. Преди две седмици играха в най-големия турнир в Европа за юноши. Преди 2 години Ламин Ямал стана най-добър играч на целия турнир. Надя и съотборничките й станаха втори, загубиха на финала от Лион. Тя вкара много хубав гол на финала. Нападателка играе, използват я и по двете крила“, разказа Анна.
„В Полша ми казват, че съм полякиня, но аз съм българка и го казвам на всички. Имам двойно гражданство“, добави Анна.
