СНИМКА: ЕПА/БГНЕС
Ето, че вече сме на прага на най-значимото събитие за феновете на снежните спортове – Зимните олимпийски игри, които ще се проведат в Милано – Кортина д’Ампецо от 6 до 22 февруари. Въпреки трудностите в развитието на зимните дисциплини в България, ограничените ресурси и липсата на достатъчна инфраструктура, нашите спортисти се подготвяха упорито и последователно, за да представят достойно страната на световната сцена, пише БНР.
В алпийските дисциплини, ски бягането и ски скока България ще бъде представена от общо седем състезатели, всеки от които вече е извървял своя път в международния спорт.
В алпийските ски на пистите излизат Алберт Попов, Калин Златков и Анина Цурбриген. Попов е сред лидерите в дисциплината слалом, от когото се очакват стабилни спускания и борба за престижни места. Златков постепенно си проправя път сред най-добрите и се стреми към влизане в топ 30. Цурбриген продължава да трупа опит и защо пък да не се превърне в едно от откритията на турнира?
В ски бягането България разчита на Марио Матиканов, Даниел Пешков и Калина Недялкова. Матиканов вече показа потенциала си на студентските игри, Пешков залага на издръжливостта си в дългите дистанции, а Недялкова се представя стабилно на международни стартове и се стреми да подобрява класиранията си.
В ски скоковете единственият представител на страната е Владимир Зографски – най-опитният състезател в отбора и редовен участник в Световната купа. Неговата цел е да използва натрупаните умения и да отбележи нови български рекорди.
Реалистичната цел на тима са стабилни представяния, класиране в основните фази на състезанията и по-нататъшно укрепване на позициите на България в зимните спортове.
Алберт Попов е най-добрият български състезател по ски алпийски дисциплини и конкретно в слалома. Най-специалната му победа е тази на 8 януари 2025 г. в слалома за Световната купа в Мадона ди Кампильо – втората победа за България в историята на турнира след тази на Петър Попангелов от същата дата през 1980 г. "След като най-добрите слаломисти в света не можаха да се справят с известната писта в Мадона ди Кампильо, единственото, което стоеше между Алберт Попов и победата, бяха 45 години история", написаха от Международната федерация по ски. "Това означава всичко – упорита работа, години далеч от семейството и усилени тренировки. Eдна победа или подиум ти дава енергията да продължиш напред и да останеш мотивиран", заяви след историческия си успех Попов. Той подчерта, че се надява с успехите си да вдъхнови повече български деца да излязат на пистата.
Сред постиженията на родения през 1997 г. спортист са също бронз от Световното първенство за младежи през 2018 г., трето място в Палисейдс Тахо през 2023 г., девето място на Олимпиадата в Пекин 2022, редица класирания в топ 15 за Световната купа.
Житейската съдба на Алберт Попов е история за силата на духа и себенадмогването в името на любимия спорт и постигането на мечтите. През 2015 г., когато е едва 18-годишен, и има зад гърба си един старт в слалом за Световната купа, той оцелява по чудо при тежък инцидент в Зьолден, Австрия. Автомобилът, в който пътува на връщане от тренировка заедно с двама треньори, пада в пропаст. Главният треньор на националите ни словенецът Драго Грубелник загива, помощникът му Митко Христов получава тежки травми. Младият ни скиор е откаран в клиника в Инсбрук с натрошен глезен и счупена скула. Демонстрирайки силна воля, три месеца и половина по-късно Попов е отново на снега в Австрия за първата си тренировка след инцидента...
Калин Златков е роден през 2001 г. Прави пробив в Световната купа през 2024/2025 г. С постиженията си дотук се утвърждава като втория най-силен български алпиец след Алберт Попов. Страстта си към слалома дели със своята сестра Юлия и по-малкия си брат Камен. Сред успехите на Златков за 2025 г. са победи на слаломите на FIS в Берхтесгаден, в Перито Морено в Аржентина, в италианския курорт Тоблах, както и второто място във Far East Cup в Китай, трето място в слалома за Купата на Далечния изток в корейския ски курорт Алпензия през януари 2026 г.
През декември на слалома в Алта Бадия, Италия, завърши 61-и първия манш и отпадна от надпреварата. "Не мога да кажа, че съм доволен от карането си, но от друга страна това е първо мое завършване на Световната купа, което е една важна стъпка и се надявам след Нова година да надградя и да се устремя към топ 30 и точки", коментира Калин пред журналиста Александър Михнев.
Анина Цурбриген е родена през 2003 г. в Швейцария, но има майка българка. Коронната ѝ дисциплина е слаломът. Дебютира за България от сезон 2023/2024. През септември 2024 г. печели с лекота гигантския слалом в Перито Морено. На Световните зимни студентски игри в Торино през януари 2025 г. се класира на 13-о място в слалома при жените. През април 2025 г. печели трета поредна титла в слалома от държавното първенство по ски в Банско.
Марио Матиканов, роден през 2004 г., е студент в Националната спортна академия. Той е сред най-перспективните ни ски бегачи. През януари 2025 г. спечели бронз на 10 км свободен стил на Световните студентски игри в Торино (Италия). Така той осигури отличие за страната ни от този престижен форум 45години след последната студентска титла на Иван Лебанов. През март м.г. Марио печели третата си титла от зимното държавно първенство по ски бягане в Банско.
Даниел Пешков е роден през 2002 г. в Сапарева баня в Рила и е сред най-успешните ни състезатели по ски бягане. В анкета на Българската федерация по ски споделя, че девизът му е: "Трудните дни градят силните хора". За свой най-запомнящ се старт определя 50-те км на Световното първенство в Тронхайм, където се класира 51-и. Целта му е след 5 години да бъде сред най-добрите. Сред победите му са Балканските купи по ски бягане през 2022 г. и 2023 г. Носител е на титли и от зимното Държавно първенство по ски бягане и от Държавното първенство по лятно ски бягане с ролкови ски.
Калина Недялкова е родена през 2001 г. Тя е носителка на титли от зимното Държавно първенство по ски бягане и Държавното първенство по лятно ски бягане с ролкови ски, Балканската купа. През 2025 г. на Световното първенство в Тронхайм 2025 в старта на 7,5 км класически стил при жените се класира на 13-о място.
Владимир Зографски е най-успешният ски скачач в българската история и символ на всеотдайност и упоритост. Под флага на страна, в която ски скоковете са екзотика, той успява да пробие в световния елит. Роден през 1993 г. в град Самоков в подножието на Рила, той израства край шанцата – син е на олимпиеца Емил Зографски, също състезател по ски скокове Тренира основно в чужбина, главно в Австрия, поради липсата на подходящи съоръжения за ски скокове в България.
През 2011 г. печели злато на Световното първенство за юноши в Отепя (Естония). Следва пробив при мъжете, като редовно печели точки в Световната купа по ски скокове и постепенно се утвърждава сред елита. На Олимпийските игри в Пьонгчанг 2018 заема 14-о място на малка шанца – най-доброто постижение на български състезател в този спорт на Олимпиада. През ноември 2018 г. завършва 6-и в Рука (Финландия) за Световната купа – рекордно по онова време постижение за България. През ноември 2025 г. сам подобрява рекорда си, достигайки до 4-о място в Рука.
На най-престижния турнир в ски скоковете "Четирите шанци" през януари т.г. Зографски отново записа рекордно силно българско участие, заемайки 14-а позиция с актив от 269,3 точки след скокове от 129 и 133,5 метра. "И в четирите старта имах един добър и един по-слаб скок, но важното е, че знаем върху какво трябва да работим. Сезонът е в разгара си... Надявам се, че ще успеем да отстраним грешките и ще зарадваме феновете на ските в България", сподели след представянето си Владимир във видеообръщение на Фейсбук страницата на Българската федерация по ски.
За всеки от българските състезатели стартовете в Зимната олимпиада ще бъдат проверка на работата, свършена през последните години, и възможност за следваща крачка в кариерата. Разбира се, всички очакваме олимпийски медали за българския спорт! Но независимо от крайните класирания, именно усилията, полагани от българските спортисти – с труда им на инат въпреки всички трудности, с които се сблъскват в родната действителност, характерът и желанието за развитие остават най-ценният капитал на българския зимен спорт по пътя към бъдещето.
