Лекарят на националния отбор по художествена гимнастика и младежкия национален отбор по футбол - Мариян Добрев, даде специално интервю пред Gong.bg. Той говори за Олимпиадата в Париж, натоварения календар във футбола, спортните травми и медицината в България. Той сподели защо все по-често играчите получават травми, защо времето за възстановяване от скъсани кръстни връзки се увеличава и какви са спецификите на възстановяването.
Намираме се в края на годината. Каква е твоята равносметка за изминаващата 2024-а?
- Отстрани погледнато, като човек, който помага на тези хора, участвали на Олимпиадата, мисля, че годината е успешна. Особено за художествената гимнастика. За първи път от много години имаме сребърен медал, четвърто място не е лошо за ансамбъла. За художествената гимнастика годината е топ и аз се радвам, че съм част от това нещо. Гордост е да си част от отбор, който работи професионално във всички области, надявам се и в моята, за която отговарям.
Ти си човек, който постоянно иска да се учи, следиш тенденциите. Какво научи в Париж?
- Доста се впечатлих от организацията. Олимпийското село беше доста интересно, доста хубаво подредено. Самата енергия вътре е много специална. Ти си сред най-добрите спортисти в света и това е специално усещане. От моя гледна точка виждаш медиците от другите щабове и държави, може да говориш тях. Мога да кажа, че ние никак не сме назад от медицинска и възстановителна гледна точка. Дори мисля, че вървим в модерна тенденция. Това ми направи впечатление и съм доволен.
И като говорим за Олимпиада да кажа за Боряна Калейн - аз такъв спортист не съм виждал. Дистанцира се от напрежение, от всичко. Съсредоточена отиде и си взе нейното. Аз бях впечатлен. Това е пример не само за спорта, а и за различните професии. Беше ми приятно и се впечатлих да бъда част от това нещо.
Предстоят мачове с младежкия национален отбор. Как е положението там?
- Там всичко е сравнително наред. Всичко върви добре. Яд ни е, че не можахме да се класираме, защото имахме голям шанс. Беше трудно, защото вече всички отбори са много изравнени. Това ще е първо събиране на новия цикъл.
Намираме се в поредна пауза за мачове на националните отбори. Отново много футболисти се контузиха и отпаднаха от съставите. Много от тях вече говорят за натоварения календар и за това, че трябва да се намали броят на срещите. Какво е твоето мнение за спортния календар?
- Календарът е скандално натоварен. Броят на мачовете трябва да се намали, но това не зависи от федерациите, а от най-високо място. Много е трудно да поддържаш здрави и в абсолютна кондиция спортисти с такова натоварване, особено при футбола. Те няма как да издържат, ако продължават така. Контузиите, които се случват в големите отбори, където всичко е на високо ниво, показва това нещо. Тези контузии са от умора на мускула, на тялото. Те се повтарят и се случват често, дори много по-често от преди.
Големите клубове имат по 30 футболисти, но те с този календар не стигат. Единственият отбор, който има достатъчен брой футболисти, е Челси. Това не е хубаво, защото не можеш да поддържаш такъв екип, без значение от професията. Логично е да държиш 40 футболисти и да можеш да ги заменяш, ако се контузят. Това е пълен абсурд, но така се получава. В един момент тялото трудно издържа на такова натоварване. Говорим за свръхнатоварване на три дни, което е много.
Един български клуб, като изключим донякъде Лудогорец, как би се справил в такъв календар?
- От моята гледна точка Лудогорец се справят. Те имат възможността на медицинския екип. Имат и базата. Освен в Разград, на друго място може ли да говорим за бази? Все още не. Сега виждаме, че ЦСКА правят нещо, Левски вероятно също искат да направят. Ботев Пловдив имат. Това са неща, които аз гледам отстрани и не знам в бъдеще какво ще се случва.
Как се гледа на медицинската част в българския спорт, тъй като преди имаше президент, който твърдеше, че не му трябва лекар в отбора?
- Трябва да се обърне малко повече внимание на медицинската част, на лекарския екип, на кинезитерапевтичния екип. Твърде малки са тези екипи навсякъде. Понякога не се разбира в един футболен клуб или федерация, като не говоря за тази, в която работя, където всичко е добре, че ако един спортист е здрав и се чувства добре, той ще си върши работата. Едни малки болки понякога са преходни и адаптивни ситуации. Ако един спортист не знае какво му и не може да разчита на медицинската част, той не може да си върши добре работата. Съответно го е страх да си я върши и започва да търси отговори навсякъде, освен в клуба или федерацията си. Така и неговата игра и постоянство започва да се променя. Когато не обърнеш достатъчно внимание, ти разчиташ на късмета, че спортистът ще приеме това и ще играе, докато не се разпадне. Нито един футболист или спортист не иска това за себе си, а иска да е спокоен. Той иска да има един щаб, който, ако нещо се случи, веднага ще реагира, веднага ще постави диагноза. Ако не се обръща внимание на тези неща, става така, че спортистите дават назад. Въпреки тези условия, нашите спортисти постигат резултати. Не може да се обикаля цяла България, за да отговорят какво ти е. Такива неща се случват, защото не се развива медицинската част. Това трябва да се промени, според мен. Отношението към медицинската и възстановителната част отговаря на отношението към спортистите.
С какво трябва да разполага една база в медицинската част, за да може да се върши адекватно работа?
- Много неща са. Най-вече качествни хора и достатъчен брой такива, които да си вършат работата. Мисля, че Лудогорец е единственото място в България, на което може да се разчита на мигновени реакции и лечение на топ ниво. Не искам да обиждам другите места, но това е, което съм видял. На другите места екипът е твърде малък и не се обръща достатъчно внимание.
Ти си известен с това, че оперираш, занимаваш се със спортни травми, с хрущяли. Ще използвам това, за да те попитам за някои контузии на футболисти, които се случиха в последно време. Пресен пример е Едер Милитао от Реал Мадрид. Той скъса кръстни връзки и менискус и на другия крак. Възможно ли е да се върнеш на същото ниво след две такива травми в кратък период от време?
- Може, като дори, според мен, ще обидиш спортиста, ако му кажеш, че няма да може. Ако е достатъчно нахъсан и всичко мине наред, ще се върне. Затова се правят и леченията, за да се връща на ниво. При него е лош късмет. Не знам дали натоварванията са причина или ситуацията е такава.
Друг пример от Реал Мадрид е Дейвид Алаба. Той вече близо една година не играе.
- При него е предна кръстна връзка, а след това се установява, че и хрущялът е увреден. Това с хрущяла е проблем и заради това се увеличава времето за възстановяване от предна кръстна връзка. Понякога при контузия на тази връзка, се контузва и хрущяла. Ние очакваме, че времето до девет месеца за възстановяваме на предна кръстна връзка е достатъчно, но хрущялът е дунапрен на ставата и има нужда да може да поема тежеста. Има сега един футболист на Барселона - Марк Бернал, на него му дадоха 12 месеца за възстановяване. Всеки се чуди как така 12 месеца - там има проблем с хрущяла. Дава се достатъчно време, за да не се изпада в паника, в обикаляне и безсмислени инжекции. Дава се време, ще се върне мускулът, ще върне и възможността да стъпва, няма нужда да се тормози. Може да има нужда от допълнителни неща, но се дава времето, което наистина е нужно, за да се възстанови.
Футболистите все по-често започнаха да късат кръстни връзки. На какво го отдаваш това?
- Това е от претоварване на мускулатурата, на тялото. В големите отбори натоварването е свръхчовешко и в един момент, ако всяка система в тялото не работи нормално, го "отнасят" такива структури в тялото. Най-често травмираните са коляно и глезен. Затова се случва толкова често напоследък - от претоварване. Разбира се, има и такива, които са от сблъсъци.
Във футбола все по-млади играчи започват да получават все повече игрово време. Пример е Барселона. Как им се отразява този натоварен календар и предпоставка ли е в бъдеще да получават контузии?
- Натовареният календар ще им се отрази, ако си позволяваш да ги пускаш във всички мачове като по-големите. Има средна възраст за футболист, по-млади и по-възрастни. Двете крайни трябва да са с по-ограничени мачове. Пример беше Ламин Ямал с националния отбор. Той имаше контузия, за която не бяха сигурни дали може или дали не може да играе. По-скоро можеше, но го дръпнаха и всички в Испания се съгласиха да не играе. По-добре да почине и да се възстанови както трябва, защото най-вероятно е било от претоварване някакъв проблем. При подрастващия трябва да се обръща внимание на претоварването, защото на 17-18 са още такива. При спортист на средна възраст болката от претоварване се компенсира от другите части на тялото, минава и няма да има последствия. При подрастващите и при по-възрастните спортисти може да има отражение в бъдеще. Затова трябва много да се внимава с натоварването на тези хора.
Може ли пример за това как не трябва да се процедира с един млад футболист е Педри от Барселона? Той изигра около 60 мача за един сезон - Европейско, Олимпиада, а след това започна един цикъл от контузии.
- Това доказва нещата, за които говорих. Претоварването води до бъдещи проблеми и трябва да се внимава. Вече започна да се обръща внимание, защото станаха много младите футболисти, особено в Барселона. Там със сигурност знаят какво да правят. При първия знак за претоварване прибираш играча, възстановяваш го и след това го връщаш.
