Александър ТРИФОНОВ/webcafe.bg
Пет от пет. България изигра петия си мач от квалификациите и резултатът е изключително постоянен – пет поражения. След като преживяхме кошмарен цикъл за Евро 2024, когато спечелихме едва четири точки в група с Унгария, Сърбия, Черна гора и Литва, то сега ще бием и този рекорд.
Проблемите ни бяха загатнати, но вместо да се отлепим от дъното, ние го прокопахме. Четирите точки от предишните квалификации дойдоха, след като направихме четири равенства. Явно, сега и толкова няма да имаме. Въпросът е дали България ще остане капо, или няма да ударим историческо дъно.
Изключително трудно е да намерим нещо положително в играта на България, независимо че някои хора се опитват да ни залъгват с борба, раздаване и подобни заучени фрази.
Истината е, че в пет мача имаме 7 точни удара и 1 гол. Статистиката ни е много близка до отбори като Сан Марино, Молдова, Андора и т.н., а разликата е, че някои от тях имат дори повече голове от нас, а и повече точки.
Като цяло, не е зле да разберем, че годината е 2025, а не 1994. За 31 години България не само, че не се е развила, а е ударила футболното дъно, което копае и винаги откриваме ново дъно, което може да бъде прокопано.
Кой е виновен за това?
Ръководството на БФС? Не съм защитник на нито един ръководител, но Димитър Бербатов, ако беше спечелил изборите, то играчите пак щяха да са тези, защото нямаме по-добри. Независимо от всичко, резултатите от работата на школите през последните 20 години са видими – 0 точки.
От години се успокояваме с идващ добър набор или талантливи момчета на по 15-16 години. Имам само един въпрос, ако тези играчи са толкова добри, защо не са във водещите отбори в Европа? Нека не се самозаблуждаваме, още 20 години трябва да минат, за да имаме шанс за нещо, ако от днес започнем да работим правилно в отборите.
Проблемите в школите
Същите като преди 20 години- корупция, наши хора, даване на пари за екипировка и т.н. Масов спорт не означава професионален спорт. Не може 50 деца да имат един треньор, който така или иначе не иска да се занимава с тях и гледа да мине времето.
Родителските свръхамбиции също не помагат, защото липсва трезва преценка от най-важните хора в живота на едно дете. Заслепени от пари, слава или лични нереализирани мечти, те хвърлят всичко на децата си, което виждаме, че не води до нищо хубаво.
Липсата на стил
Не само при националите, а и в родния футбол имаме осезаема липса на стил на игра. Не за някой конкретен отбор, а за цялото ни първенство. Знаем клишетата за всяка една държава и стила, който се практикува там. За Първа лига? „Успяхме да ги излъжем“, „сборихме се“, „беше истинска битка“ и т.н. и т.н. Или практикуваме някакъв боен спорт, или играем на лъженка, но не и на футбол. Клише след клише от играчи и треньори, които явно не искат да разберат, че всеки отбор иска да има стил, който да е разпознаваем и хората да го харесват.
В България? Празни стадиони, тотален отлив от страна на феновете, а през последните два квалификационни цикъла и много срам.
Вместо „Българи юнаци“, предлагам да вземем една фраза от англичаните и да я скандираме на другите отбори. „You’rе nothing special, we lose every week!“ – Не сте нищо специално, ние губим всеки мач. Все пак малката радост за нас е, че България не играе всяка седмица.
