Снимка: БГНЕС
'
Кубрат Пулев спечели регулярната титла в тежка категория на WBA след победа над Махмуд Чар с единодушно съдийско решение. Но каква титла взе Кобрата, прокълната ли е и каква всъщност е нейната величина спрямо коланите, които държат Олександър Усик и Даниел Дюбоа например?
Историята на „регулярната“ или обикновена титла на WBA е изключително заплетена и обхваща съдебни битки, спорни официални решения от Асоциацията и множество положителни допинг проби. За всичко това сериозен пръст има и довчерашния носител на пояса Чар. Сириецът с германски паспорт е един от едва четиримата носители на този пояс, притежаван в спорната си история още от Руслан Чагаев, Тревър Брайън и Даниел Дюбоа. Диаманта е двукратен регулярен шампион на Световната боксова асоциация.
Решението за „регулярна“ титла е взето през юли 2011 г. след мача между шампиона на WBA в тежка категория Дейвид Хей и легендата и носител на коланите от IBF и WBO Владимир Кличко, който печели категорично по точки срещу британеца. Така украинецът се издига до статуса на „супершампион“, притежавайки титли от почти всички други организации, освен държаните от брат му колани.
Не се смята, че WBA е измислила етикета „обикновен“ за титлата си. От федерацията предпочитат титлата да се нарича „световна“, въпреки че е с отявлено второстепенно значение и е по-скоро с формата на стъпало към сблъсък на най-елитно ниво.
Руснаците Александър Поветкин и Руслан Чагаев са първите, които се борят за този колан. Руският сблъсък е спечелен от Поветкин след страхотни 12 рунда. Поветкин печели този редовен/вторичен пояс и го защитава в цели четири случая. В на практика същия времеви период Кличко отбранява също 4 пъти супертитлата на WBA.
През октомври 2013 г., за огромна беда за WBA, Владимир Кличко побеждава Поветкин с единодушно съдийско решение и „обикновената“ титла остава без собственик заради съзираната хегемония на украинеца. Така от WBA решават да издигнат стария си фаворит Чагаев в мач срещу 41-годишния Фрес Окендо през юли 2014 г. Тогава Чагаев е във формата на живота си и логично побеждава ветерана убедително.
Около 20 месеца по-късно Чагаев губи титлата след изненадваща загуба от Лукас Браун. Австралиецът скоро се проваля на допинг тест и е принуден да върне колана. Така се получава ситуация, в която трябва отново да се срещнат Чагаев и Окендо. Ветеранът се отказва в този случай.
И все пак WBA отново остана с „едва“ един шампион в тежка категория (двама, ако се брои „временния“ шампион, което е още едно различно понятие) и се предприемат бързи действия, за да се разреши въпросът. Окендо, на 44 години, се изправя срещу 45-годишния скандалджия Шанън Бригс. Уви, Бригс дава положителна проба за тестостерон през месец май 2017 година и така се стига до сакралният ноември, когато Чар се окичва с пояса.
WBA „извади“ шампионски сблъсък за „обикновената“ си титла между Махмуд Чар и Александър Устинов през ноември 2017 г. Общата им възраст по това време е 72, но по-големият проблем е, че никой от двамата няма успех над опонент от световна класа. Устинов вече има една загуба от Кубрат Пулев пет години по-рано, а Чар е с поражения от Поветкин, Виталий Кличко, Майрис Бриедис, но и от аутсайдера Йоан Дюапа. Чар печели „регулярната“ титла след мача с Устинов и година по-късно трябва да я защитава срещу… Окендо, вече на 45 години. Битката не се случва по добре познатата причина – положителна допинг проба от Чар. Сириецът с германски паспорт изчаква Б пробата и тя му позволява да използва известна вратичка, за да се срещне отново с Окендо през април 2019 г., което не се случва, мачът се отменя. Положителният тест на Чар е трети в историята на регулярния колан на WBA. Месеци преди това, през август 2018 г., Тревър Брайън се бие за „временната“ титла на WBA в това време и побеждава Би Джей Флорес с нокаут. Брайън иска бой за регулярната титла с върналия си я чрез съдебни хватки Чар, но тогава идва пандемията от коронавирус. COVID-19 оставя цялата планета, а не само тази регулярна титла на пауза.
За щастие или не, второстепенната и вече наложила си име като регулярна титла оцелява до 2021 година, когато Чар отново има правни спорове с WBA и Дон Кинг и не е реален притежател на колана. Същият промоутър убеди санкциониращите органи да направят мач между Брайън и Бърмейн Стивърн за отново овакантената титла. Канадецът влиза във въпросната 2021 година след понесени много тежки загуби от Дионтей Уайлдър и Джо Джойс и едва ли би намерил място сред първите 30 в ранглистата на тежката дивизия.
Брайън печели в 11-ти рунд срещу Стивърн и прави успешна защита срещу Джонатан Гуидри, който никога не се е бил в повече от 8 рунда дотогава. За Брайън следва Даниел Дюбоа, от който логично губи само за 4 рунда. Динамита Дюбоа взима колана и побеждава и анонимника Кевин Лерена, за да си осигури мач с Олександър Усик. Именно с този дуел трябва двете титли да претърпят нещо като обединение. Украинецът е супершампион, а Дюбоа регулярен.
През август 2023 г., едва пет дни след като Усик спря Дюбоа в деветия рунд, съдът постанови, че Чар трябва да бъде възстановен като шампион, но не зачита мачовете му в периода 2017-2021 като защити. Това са победи над Кристофър Ловджой, Никола Милачич и Нури Сефери.
Оттогава до 2024 година Чар не се бе качвал на ринга. Сириецът трябваше да го стори още през месец март, но тогава скъса бицепс и мачът с Кубрат бе отложен за 7 декември. Дата, която ще бъде запомнена като моментът на Кубрат Пулев със световната титла в България. Колан от наглед сериозна величина, който въпреки второстепенното си значение и спорна репутация, наричан дори прокълнат на международната боксова сцена, досега не е пристигал в България.
изт. dsport.bg
