Стойчо Младенов е една от легендите на ЦСКА. 7-кратен шампион на България с червените, 4 пъти като футболист (1980, 1981, 1982, 1983), веднъж като помощник-треньор (1997) и 2 пъти като старши треньор (2003, 2008). Носител на Купата на страната през 1983, 1985 като футболист и през 1997 като помощник-треньор. Треньор №1 на българското първенство с ЦСКА през 2003 и 2008.
През 1982 г. в 1/4-финален мач за КЕШ, между ЦСКА и действащия тогава европейски клубен шампион Ливърпул, Младенов се разписва на два пъти във вратата на англичаните и „армейците“ продължават напред след победа с 2:0.
Има 234 мача и 112 гола в А група. Голмайстор на А група през 1978 г. с 21 гола за Берое. Носител на Купата на Португалия с Белененсеш през 1989 г.
За националния отбор има 59 мача и 15 гола. Полуфиналист с тима на ЦСКА за КЕШ през 1982 г.
Младенов е поредният герой, който попада в обектива на предаването „Зала на славата“ по БНТ.
„Детството ми е преминало в игра с топка и то предимно на улицата. Няма някой от семейството ми, който да ме е запалил, просто това е инстинкт. Знам само, че на времето, когато съм прохождал, са сложили няколко неща и едно от нещата е била топката. И първото нещо, към което съм посегнал, била е топката. И е било нещо като предсказание за бъдещето“, запчочна разказа си Стойчо Младенов.
Започва да тренира футбол в Димитровград.
„Тони Милков е първият треньор, който може би постави основата на изграждането ми или по-точно развитието ми на футболните качества, които съм притежавал. И след това вече поредица от треньори, и от Стара Загора, в ЦСКА, националните отбори. Това е един дълъг път. До 36 години играх футбол“, сподели той.
Младенов определя преминаването си в ЦСКА като „сбъдната мечта“.
„И този път до ЦСКА беше много труден. Беше съпътстван с много битки и проблеми. През цялото това време, докато играех в Берое, бях ухажван и от едните, и от другите. Бях младежки национал и тук в Перник играем с Англия. И след мача Никифоров, комендант на града, с една полицейска кола с буркани и сирени ме чакаше пред стадиона, пред съблекалните. От другата страна се бяхме договорили с един, който държеше сладкарница „Пресна“ на „Граф Игнатиев“. Той беше връзката ми с Георги Христов. И Георги Христов не се показваше, но беше пратил този човек да се договорим, че ще ме чака друга кола, военна джипка, и аз трябва да се кача след мача в джипката, да отидем на „Армията“ да подпишем. А Никифоров от страна на Левски, Вуцов, лека му пръст, мога смело да кажа, че това е моят футболен баща. И тогава, какво предприех след мача, знаейки кои ме чакат, аз трябваше да се промъкна и да отида в джипката, за да мога да отида на „Армията“ и да осъществя мечтата си. Аз открехнах вратата на изхода и видях полицейската кола. От тук не може да се мине, трябва друго място да мисля. В тоалетната, фланелката на ръката. Счупих прозореца, промъкнах се през него, туп от другата страна, промъкнах се отзад зад сградата и отидох в джипката и оттам на „Армията“, и вече събитията следваха едно след друго“, разказа легендарният футболист.
На въпроса има ли си любима шампионска титла на страната като футболист, той отговори:
„Имам, разбира се, всички са ми любими. Съчетанието с любима шампионска титла и победа над Левски беше най-доброто. И аз се радвам, че имах такъв момент в ЦСКА. Въпреки че в годините, в които имахме успехи в евротурнирите в Шампионска лига, тогава трудно побеждавахме Левски. По-често те ни побеждаваха, отколкото ние. Но ние бяхме съсредоточени именно в тези евромачове, защото там беше истината. Те пък се готвеха да ни побеждават в шампионата.“
„Имам победи, които са паметни. Една от тях е на „Герена“. И като състезател, където ги победихме 3:1, успях да отбележа. След това като треньор, когато станахме шампиони на „Герена“, беше едно изживяване, което в моето съзнание ще остане до края на живота“, добави Младенов.
Той е наричан „екзекутора на Ливърпул“ заради двата гола, които отбелязва във вратата на английския гранд през 1982 г.
„Ливърпул беше страшилището в Европа. Всички го знаят. Имахме опита, самочувствието, увереността. Успяхме да ги елиминираме, което е много важно. Чувствам се горд, защото бях в може би един от най-големите моменти в историята на ЦСКА. Като колектив не бяхме на чак такова ниво. Даже мога да кажа, че бяхме на групи. Но когато дойдеше мач в шампионата или в евротурнирите, ние бяхме единни във всяко едно отношение“, обясни той.
Продължава кариерата си в Португалия, където играе за четири отбора.
„В Белененсеш се чувствах най-добре. След световното 1986 година бях продаден на Белененсеш. Имах и други оферти. Може би най-впечатляващата беше от Аржентина. Тогава, по време на световното, имах предложение от Ривър Плейт. Но тогава имах един ръководител, той беше член на ЦК на партията. Категорично не позволи изобщо да се разговаря на тази тема. Съжалявах и много голямо желание имах за Монако. Много голямо желание. И се надявах да се осъществи. И това не стана“, разказа Младенов.
Запитан какво би казал на едно дете, което сега прави първите си стъпки към футбол, той заяви:
„Стойчо Младенов би му казал да се хвърля и да започва да работи в тази насока. Но трябва да знае едно нещо. Нещо, което аз на 29 години разбрах. Футболът иска лишения. Аз никога не съм нарушил режима. Никога.“
Синовете му Александър Младенов и Стойчо Младенов-младши също поемат по неговия път.
„Семейството е част от всичките ми успехи. Благодарение на семейството, което даваше всичко за мен, имах спокойствие. Благодарение на жена ми и на синовете, сега и на внучките. Жена ми винаги е стояла здраво зад мен. Тя не разбираше футбола“, сподели той.
Какво означава за Стойчо Младенов ЦСКА?
„ЦСКА винаги е бил тук в сърцето ми и до ден днешен. И винаги ще остане там за цял живот. Това е истината. Който иска да я приема, който иска да не я приема“, завърши разказа си легендата на „червения“ клуб.
