Източник: EPA/БГНЕС
Повече от две десетилетия след водената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г., Съединените щати, заедно с Израел, започнаха война срещу Иран, която вече навлезе във втората си седмица, съобщава "Ал Джазира".
С нарастването на ракетните удари срещу Иран обаче се увеличават и променящите се и понякога противоречиви позиции, формулирани от президента на САЩ Доналд Тръмп относно това, което Съединените щати в действителност искат - което води до основния въпрос: каква е крайната цел на Вашингтон?
Американските сили са поразили близо 2000 цели в Иран от началото на войната, елиминирайки няколко високопоставени ирански служители, включително досегашния върховен лидер на страната Али Хаменеи в Техеран. Последвалите атаки бяха насочени към ядрени съоръжения, граждански райони и критична инфраструктура, като нефтопреработвателни заводи и инсталация за обезсоляване.
Иран отвърна на удара, като изстреля стотици ракети и хиляди дронове към Израел и съседите си от Персийския залив. Техеран твърди, че атаките са били насочени към военни бази, използвани от САЩ, както и към енергийна инфраструктура, американски посолства и граждански райони.
Досега американските и израелските атаки са причинили смъртта на повече от 1200 иранци, включително над 160 деца, убити при бомбардиране на училище. Седем американски войници също са загинали. Анализаторите обаче твърдят, че Тръмп и неговата администрация така и не са обяснили ясно как искат да приключи тази война.
Ето някои от позициите, които Тръмп зае през последните десет дни на война, как са се развили оттогава и колко реалистични са тези сценарии:
Смяна на режима - чрез срив на иранския елит
Атаките на 28 февруари започнаха с убийството на Хаменеи, който беше върховен лидер на Иран в продължение на 37 години, а преди това беше президент на страната.
Въпреки че администрацията на Тръмп никога не е споменавала изрично думите "смяна на режима", експертите посочват, че действията ѝ, изглежда, са били насочени към колапс на настоящия ирански елит.
"Целта на ударите беше незабавна капитулация на режима и народно въстание", заяви Мустафа Хайдер Сайед, изпълнителен директор на Пакистанско-китайския институт.
Муханад Селум - доцент по международна политика и сигурност в Института за следдипломни изследвания в Доха, отбеляза, че подходът на Тръмп, изглежда, е бил ръководен от "неизказан залог".
Този подход предполага, че "отстраняването на главата и достатъчно от тялото ще доведе до колапс на системата или до отслабване до такава степен, че каквото и да се появи, няма да може да възстанови предвоенното положение на Иран", обясни Селум.
В действителност, въпреки че много високопоставени военни командири и лидери са убити, досега има малко доказателства за дълбоки пукнатини в институциите, които крепят Ислямската република. В неделя Иран обяви наследника на Хаменеи като върховен лидер - неговия 56-годишен син Моджтаба Хаменей.
"Вярвам, че това беше погрешна преценка от страна на Тръмп, защото те не очакваха и не разбираха, че Иран има устойчивостта и издръжливостта да води дълга и продължителна война", заяви Сайед.
Сделка с Революционната гвардия и иранските дипломати
От момента на започването на т.нар. операция "Епична ярост" посланията на Тръмп се колебаят между сключване на споразумения и унищожаване на Иран.
В началото той призова членовете на Революционната гвардия на Иран да сложат оръжие и да се предадат в замяна на имунитет, а впоследствие помоли иранските дипломати да минат на негова страна.
Революционната гвардия обаче ръководи контраофанзивата на Иран срещу САЩ и Израел, както и атаките на Иран срещу други страни от Персийския залив. Иранските дипломати пък в публично писмо отхвърлиха предложението на Тръмп и подчертаха, че остават ангажирани с ролята си на представители на Ислямската република.
"Революционната гвардия току-що обеща пълно подчинение на новия върховен лидер", посочи Селум. "Тръмп ги определи като терористична организация. Нито една от страните няма политическо пространство за този разговор, докато бомбардировките продължават".
Елиминиране на военните способности на Иран
Тръмп и неговият екип многократно са говорили за унищожаване на военните способности на Иран - неговите балистични ракети и съоръженията, които ги произвеждат, както и неговия военноморски флот - като ключови военни цели.
Ударите на САЩ и Израел са насочени към ирански военноморски активи, включително военен кораб край бреговете на Шри Ланка, както и към ракетна инфраструктура. И двете страни твърдят, че в момента контролират иранското въздушно пространство.
Селум обаче отбелязва, че само военната сила не може да постигне политическия резултат, който Вашингтон може да търси.
"Военният инструмент е разрешен далеч отвъд това, което може да постигне стратегическата цел. САЩ могат да унищожат иранското оборудване, но не могат да произведат политическа алтернатива от въздуха", изтъкна той.
"Поемете управлението си" — но нека Тръмп реши кой да го води
След въздушните удари срещу Иран на 28 февруари, които започнаха тази война, Тръмп заяви: "На великия народ на Иран казвам, че часът на свободата е близо. Когато приключим, поемете управлението си. Ще бъде ваше".
Впоследствие Тръмп отбеляза и че би предпочел някой от Иран да ръководи следвоенно правителство — по този начин омаловажи шансовете на Реза Пахлави - син на бившия шах на Иран, който таи амбиции да се завърне в Иран и да ръководи страната, въпреки че не е стъпвал в нея от десетилетия. Пахлави живее в САЩ.
Оттогава обаче Тръмп настоява, че е против Моджтаба Хаменеи като нов лидер на Иран — и поиска да има пряка дума при избора на лидера. След това, на 6 март, в публикация в своята социална мрежа Truth Social, Тръмп настоя за капитулация.
"Няма да има сделка с Иран, само БЕЗУСЛОВНА КАПИТУЛАЦИЯ!", написа той и добави, че след като режимът се предаде, трябва да бъдат избрани "ВЕЛИКИ И ПРИЕМЛИВИ лидери".
Реакцията на Техеран на променящите се искания на Вашингтон е последователна: никаква капитулация, никакви преговори под бомбардировки и никакво лидерство, наложено отвън.
Изборът на Моджтаба Хаменеи за нов върховен лидер на Иран е пряк укор срещу амбициите на Вашингтон, считат експерти.
Селум смята, че издигането на Моджтаба е сигнал, че Революционната гвардия е консолидирала ролята си на истински център на властта в Иран.
"За целите на САЩ това е изключително неудобно. Вашингтон искаше наследяването да бъде момент на вътрешен разрив и потенциално отваряне. Вместо това, то доведе до обединяващ ефект", посочи той.
"Тръмп нарече Моджтаба "неприемлив" и иранският естаблишмънт го избра именно защото врагът го отхвърли. Ако целта е била смяната на режима, това назначение е доказателство, че той вече се е провалил в политическото си измерение", изтъкна Селум.
Кюрдско нашествие — или не
Друг вариант, за който е известно, че администрацията на Тръмп е обмисляла, включва кюрдски сили да атакуват иранската армия, което да подготви почвата за по-широко въстание срещу естаблишмънта.
САЩ поддържат отношения с кюрдски групировки в Ирак и военно присъствие близо до Ербил. Разполагането на кюрдски бойци в Иран обаче би било далеч по-сложно предложение, смятат анализатори.
Въпреки че кюрдските лидери потвърдиха, че Тръмп е провел разговори с тях, експертите предупреждават, че подобен ход може да предизвика по-широко регионално напрежение.
"Иранските кюрдски въоръжени групировки нямат капацитет, единство или логистика за нещо, наподобяващо нашествие",заяви Селум. "И всяка сериозна кюрдска мобилизация би разтревожила дълбоко Турция, създавайки втора криза, от която САЩ не се нуждаят, докато управляват първата".
Сухопътна инвазия
Иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че Иран е подготвен за възможността за сухопътно нашествие на САЩ.
Тръмп и неговата администрация не изключиха разполагането на войски на място.
Камран Бохари - старши директор в американския Институт за стратегия и политика "Ню Лайнс", обаче заяви, че вътрешнополитическите сметки на Тръмп - той спечели с антивоенна платформа - и надвисналата сянка на американските войни в Ирак и Афганистан означават, че за президента би било трудно да осъществи сухопътно нахлуване.
"Сухопътните войски са най-невероятният вариант, предвид политическите императиви на президента и провалите в Ирак и Афганистан", отбеляза той.
А целите на Израел?
Израел отдавна третира Иран като свой най-голям враг.
Но Маджуб Цвейри - директор на Центъра за изследвания на Персийския залив в Катарския университет, заяви, че Израел разглежда настоящата война като част от по-широк проект за преобразуване на региона след атаката на "Хамас" от 7 октомври 2023 г.
"Това, което Израел планира да направи, е по същество да използва 7 октомври като претекст за това, което наричат преобразуване на Близкия изток, точно както Съединените щати направиха след 11 септември", обясни той.
"Израел иска да елиминира, маргинализира и победи всеки потенциален играч, способен да го предизвика, включително Иран".
Какъв е реалистичният завършек за САЩ?
На фона на всички контрастни цели, които Тръмп и екипът му са си поставили за войната, Андреас Криг - доцент по изследвания на сигурността в Кингс Колидж Лондон, заяви, че най-практичният вариант за САЩ остава принудителното споразумение, а не сухопътната война.
"Вашингтон все още би могъл да бъде отворен за разбирателство с елементи от режима, включително свързани с Революционната гвардия, ако тези участници са готови да защитят държавата, като същевременно отстъпят достатъчно по отношение на ракетите, ядрените ограничения и регионалното поведение, за да може Тръмп да претендира за успех", посочи той.
Саид от Пакистанско-китайския институт заяви, че прагматизмът на Тръмп в крайна сметка може да повлияе на резултата.
"Тръмп е доста голям прагматик. Той би искал да сключи сделка, да обяви, че САЩ са постигнали целите си и да приключи войната", посочи експертът.
"Той може да предефинира победата, да каже, че Хаменеи е убит, въоръжените сили са унищожени и да я прекрати. Сухопътно нахлуване би означавало политически неуспех във вътрешнополитически план и загуба на междинните избори"./news.bg