С настъпване на студените месеци зачестяват оплакванията от затруднено дишане при страдащите от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Тя представлява блокиране на въздушния поток при пациенти с белодробен емфизем и хроничен бронхит. Най-честите външни фактори, които причиняват ХОББ, са тютюнопушенето, студа, влагата и запрашеността във въздуха от сажди, токсични промишлени вещества, газове и пари. Ендогенните фактори за нейната поява са емфизем, хронични инфекции, алергични състояния и наследствен ген.   
 
Болестните промени при ХОББ увреждат бронхиалната лигавица и дразнят жлезите и гладката мускулатура на бронхите, което води до секреция с жилав характер, която е трудна за отделяне и прави възможно развитието на микроорганизми и възпалителни процеси. С напредването на възпалителния процес бронхиалната лигавица изтънява и се отпуска. В резултат на това се появява кашлица с различна сила, честота, характер и отделяне на храчки. Симптомите обикновено се влошават с допълнително развиващите се инфекции, които студените и влажни месеци благоприятстват. С напредването на хроничния процес се появяват признаци на изостряне – задух, усещане за бодежи в гърдите, влошаване на общото състояние и намалена работоспособност.  
 
Според официалната статистика на Министерството на здравеопазването между 5 и 10% от българите са диагностицирани с ХОББ, но от тях само 75 000 души се лекуват. По неофициални данни броят на пациентите с ХОББ в страната е поне 500 000 души. Статистиката на Европейското респираторно дружество показва, че всяка година  300 000 души  в Европа умират от ХОББ.  
 
„През зимните месеци пациентите с ХОББ трябва да избягват струпване на хора, срещи с  болни от респираторни заболявания, да спазват правилен режим на хранене и на движение, както и да ограничат алкохола и цигарите. Препоръчително е да избягват студени помещения, да носят предпазна маска и да проветряват често помещенията, които обитават. Нужно е също да избягват отопление с дърва, защото димът и саждите влошават ХОББ-а, а при влажно и мъгливо време да не излизат навън за продължително време. Препоръчва се прием на витамини и поставяне на противогрипна ваксина.”, споделя д-р Царина Цанева, пулмолог в МБАЛ Ловеч.   
 
В много случаи ХОББ се диагностицира със закъснение, когато заболяването вече е в напреднал стадий. За да се постави диагноза, се използват общи и специфични изследвания. Общите  включват физически преглед, рентгенова или компютърна томография, стрес тест за физическата активност на пациента, оксиметрия и кръвна картина. Специфичните изследвания са фокусирани върху изследване на дихателна функцията, включително измерване на дихателния обем. 
 
Ако пациентът с ХОББ е диагностициран с лека степен на заболяването, е нужно минимално лечение и спазване на здравословен начин на живот – отказване от тютюнопушене и елиминиране на вредните фактори. Ако заболяването е в умерена или тежка форма обаче се прилага лечение с медикаменти, кислородна терапия, а понякога дори хирургична намеса. 

След многобройни клинични изследвания през годините, ефикасността на стандартната терапия, прилагана при пациенти с ХОББ, е значително подобрена. До средата на януари болните от ХОББ на възраст над 40 години имат възможност за лесен достъп до иновативна терапия чрез участие в клинични проучвания в градовете Варна, Габрово и Разград. За да се включат, е необходимо да се регистрират онлайн на адрес: https://www.pratia.bg/s/prouchvania/bg/hobb