Проф. Здравка Валерианова: Стигнахме до колапс на злокачествените заболявания

23 Мар 2023 12:33

Една от основните цели на Европейския антираков план е създаването на разширени ракови центрове – нещо, което имахме в България, бившите онкологични диспансери. Тези диспансери работеха, те бяха част от националната мрежа на рака в България. Тази мрежа се разгради. В момента стигнахме до колапс на злокачествените заболявания.

Това каза по БНР проф. Здравка Валерианова, ръководител на Националния раков регистър и посочи, че сега у нас трябва наново да се създаде тази мрежа, както и Национален онкологичен център.

За регистъра

Според нея Националният раков регистър е под заплаха да спре да съществува, ако бъде прехвърлен към Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), каквото е намерението на Министерството на здравеопазването.

Проф. Валериева смята, че данните, които се подават от регистъра не се използват от институциите за подобряване на онкологичната грижа у нас.

През последните години сме свидетели на това, че нашите институции не се интересуват какво става с рака в България, а предоставената им информация не служи за вземането на управленски решения. Те по-скоро се занимават с това има ли раков регистър или няма, кой да го поддържа, къде да се намира, неща, които са второстепенни и нямат никакво отношение към функционирането и дейността на раковия регистър. Искам да подчертая, че раковият регистър го има. Това, което трябва да се направи за него е да се осъвремени и да се създаде устойчива нормативна рамка за функционирането му. (...) Фокусът трябва да е върху това за какво да служи информацията и как да се събира периодично. Раковият регистър, още в създаването си, е отворена, динамична система, която непрекъснато трябва да се осъвременява. Те мислят, че като се събере някъде информация за рака всеки след това ще си изтегли каквото му трябва. За да стане това и за да може наистина да се предостави всякаква информация, тази информация трябва да постъпва, да бъде обработена, проверена, съобразена с международните и европейските стандарти за поддържането на такъв раков регистър, каза проф. Валерианова.

Според нея, с преместването на раковия регистър към НЦОЗА, без да се осигурят кадри, които да го поддържат, без да има необходимото финансиране, няма как този регистър да функционира.

"Нито един регистър до момента не ми е известно да функционира в НЦОЗА. Да, там има събрани няколко регистъра. И какво от това? Да погледнем скрининговия регистър - той е създаден с добра цел – да подпомогне въвеждането на популационен скрининг в България. Нито имаме популационен скрининг, нито имаме действащ регистър", категорична бе тя.

За организацията на онкологичната грижа у нас

Поради това, че вниманието е фокусирано върху това как да печелим, как да вземаме повече пари от НЗОК, особено в частните лечебни заведения и как да караме пациентите да плащат повече, се създават клиники, отделни филиали, където се извършва единствено медицинска онкология. Но лечението на рака не е само медицинска онкология, не е само лъчелечение, а комплекс от грижи – вътре има и хирургическо лечение, и профилактика, и регистрация, експериментален отдел за научни изследвания, контрол на тези заболявания въз основа на получената информация. Там трябва да се диспансеризират и проследяват пациентите, посочи проф. Валерианова.

Тя бе категорична, че трябва да се осигури комплексна грижа на онкоболните. "Да не дава Господ в момента в България някой да е болен от рак. Ще има да се лута къде и при кого да отиде", каза тя.

По думите ѝ в университетските болници, които са собственост на Министерството на здравеопазването, се лекуват все повече тежки и запуснати случаи, които частните лечебни заведения не желаят да лекуват, защото не носят пари.

"Те са огромен разход, който не е регламентиран. Пациентите, особено терминално болните, имат сериозни проблеми как да се осигури контрол на тяхната болка, как и кой да извършва палиативните грижи", каза тя.

Според нея профилактиката в момента не отговаря на изискванията за качествен онкологичен скрининг, защото с пакета, заплащан от НЗОК не се решава проблема с профилактиката и скрининга на злокачествените заболявания.

"Трябва помислим какъв да е пътят на един онкоболен. Не той сам да си открива заболяването и да търси помощ, а през определено време, по световни стандарти, да проследяваме здравите хора. Болните също подлежат на профилактични прегледи. Трябва да се мисли и как да се справим с терминално болните", каза в заключение проф. Здравка Валерианова.