Задушница в православната наредба се извършва три пъти в годината - в съботите преди Великия пост, преди Рождественския пост и преди празника Петдесетница. На този ден, в който отбелязваме паметта на починалите, църквата ни приканва да се погрижим "за душите" им. Преминалите в отвъдното не могат да се молят за опрощение на сторените приживе и неразкаяни грехове. Това трябва да сторим ние, техните близки и познати, които също нямаме гаранция, че ще преминем отвъд очистени.

Първата смърт, която слага край на земния ни живот, разделя душата от тленното тяло, от "кожените дрехи", в които сме се облекли след изгонването от рая. До края на времето, когато Божият съд ще се произнесе дали човекът заслужава по делата си вечния живот, или вечната (втората) смърт, за душата е вече късно да се покае.

В съботата, която предхожда празника Събор на св. Архангел Михаил и безплътните небесни сили, се извършва задушница, която сме нарекли Архангелова. Вечерта на предния ден, както и сутринта на самата задушница в края на литургията се извършва последованието на обща панихида. Духовникът чете молитви и поменава имената на починалите, които благочестивите християни са записали предварително. Освещават се житото, виното, хлябът и всякаква храна, която е донесена, за да бъде раздадена. Раздаването на храната е милосърдие към тези, на които раздаваме, не е просто повод за трапеза.

Поради оредяването на православното духовенство във времената на гонение срещу християнството у нас тук-там са се култивирали безсмислени суеверни обичаи. Вършат ги хора, които при кръщението си три пъти са се отрекли от дявола, но не се свенят да хвърлят в гроба при погребение кокошка с прерязано гърло, за да не идвала повече смъртта в семейството. В ковчега някои слагат пари и вещи, за да "послужат" на покойния по пътя му към оня свят... И прочее, и прочее. Всичко това се върши с уверението, че е много важно за отишлия си, а за молитва към Бога не става и дума. Това е другата причина Църквата да определи специални дни за обща молитва.

Не бива да забравяме, че отношението ни към паметта на нашите близки и далечни е също в списъка на това, за което ще отговаряме пред Страшния съдия, преди душата да получи нова нетленна плът и поемем към бездната на вечната смърт или към вечното блаженство в чертозите на небесния Иерусалим.

Не е случайно и това, че светата Църква ни заставя да си припомним неизбежния завършек на днешния живот преди двата големи поста и преди рождения ден на Христовата църква.

Със себе си няма да отнесем нищо от това, което сме събрали, нито пък човешката слава, поклоните от по-нискостоящите, светския блясък и награди. Ще носим само сметката за добрите и лошите си дела, а в нея ще се вглеждат ангели и демони, за да пледират за душата ни в последния съдебен спор...

автор РУСИ СТ. РУСЕВ, 24chasa.bg