През август 1916 г. Румъния влиза в Първата световна война като избира страната на Съглашението. Това прави неминуем конфликтът между нея и България, която воюва към другата коалиция. Войната между двете съседни страни става факт на 1 септември 1916 г. и е посрещната с радост от българите. За това си има обяснение, предадено най-добре от ген. Тодор Кантарджиев: "С коварната си намеса в Съюзническата война, с оскверняването на свещените ни бащини огнища, особено с безчовечното отрязване на къс от живата българска снага – златна Добруджа, Румъния си навлече гнева на българския народ. Рано или късно този гняв трябваше да избухне".

Румънците на собствения си гръб разбират какво значи истинска война с българите. Свикнали с военната разходка през 1913 г., когато не срещат съпротива, сега те се сблъскват с разгневен противник, жадуващ отмъщение.

Още с обявяване на войната Трета българска армия преминава границата и се насочва към Тутракан. Почти паралелно с превземането на този град на 6 септември се развива и битката за Добрич.

Една от основните роли в нея изиграва частите на Варненския укрепен пункт. Командирът му генерал Тодор Кантарджиев решава не просто да отбранява Варна, чакайки евентуална атака, а да вземе инициативата в свои ръце. Малобройните варненски части се насочват към Добрич. На 3 септември техен разузнавателен отряд достига на 10 км от града. Румънците смятат, че срещу тях настъпват крупни сили и опразват Добрич.

На 4 септември частите на 8-и Приморски полк влизат в столицата на Добруджа. Българските войски са посрещнати като освободители от хиляди граждани. Освен 3-годишното очакване, българските войски носят и спасение – румънците убиват 53 известни жители на града, които са насечени и обезобразени. Други 300 са арестувани и ги чака същата съдба.

На помощ на варненци пристигат 35-и Врачански полк и 36-и Козлодуйски полк от 6-а Бдинска дивизия към Трета българска армия. Но и сега българските войски не са достатъчни, за да прикрият града, а противникът решава да поправи грешката си. Чисто психологически, при шока от загубата на Тутракан, на румънците им е особено нужна една голяма победа в Добруджа. От военни съображения един румънски успех при Добрич би застрашил фланга на Трета българска армия при Тутракан и Силистра. Затова и Букурещ иска и получава руска военна помощ.

Още на 5 септември, румънци и пристигналата руска дивизия атакуват Добрич. За пръв път българи се сблъскват на бойното поле с руснаци, които, малко наивно, очакват да не се стреля срещу тях. Но когато руската кавалерия атакува, българските защитници хладнокръвно я изчакват преди да открият убийствен огън, унищожавайки цели ескадрони. Самите руснаци са убедени, че срещу тях стоят германци, толкова дълбоко е вкоренена вярата, че българите никога не биха стреляли. Генерал Стефан Тошев разкрива защо това не се случва: "Разпалените офицери и войници бяха готови да се бият даже с ангелски легиони, дошли да нагазят отечествените предели".

Така катастрофално завършва руската конна атака, съчетана с румънска пехотна.

На 6 септември отново следва вражеска атака, пак срещу левия български фланг, срещу варненци. Привечер противникът успява да достигне съвсем близо до българските позиции и започва да се окопава. Ако остане там, ще може да се възползва от нощния мрак и да атакува изненадващо. Затова, въпреки численото превъзходство на неприятеля, смаяните румънци и руснаци са прогонени: "На нож".

От яростната съпротива и бесните контраатаки руският ген. Зайончковски се заблуждава, че срещу него стоят сили, равни на неговите.

Най-кръвопролитният ден от епопеята започва с вражески атаки още от сутринта на 7 септември. Този път натискът е върху врачанци и козлодуйци от 6-а Бдинска дивизия, на левия български фланг.
Поради грешки на командването, 36-и Козлодуйски полк е разбит и дава огромни жертви. При отстъплението си оголва фланга на 35-и Врачански полк, който е заплашен с обкръжение от Сръбската дивизия. Въпреки всичко българите не отстъпват. Смъртта коси редиците на врачанци, но в най-критичния момент от боя на помощ пристига Коннната дивизия на ген. Иван Колев и две пехотни дружини от 16-и Ловчански полк. Научавайки, че положението на българите при Добрич е крайно тежко, генерал Колев поема огромен риск, тъй като цяла руска конна дивизия остава в тила му.

Подвиг извършват и двете пехотни дружини ловчанци, които извършват марш, не изоставайки от кавалерията и изморени се хвърлят в боя. Начело със самия ген. Колев българите атакуват устремнo. Конницата сече без милост и само настъпването на нощта спасява останалите румънци, руснаци и сърби от сигурна смърт. Притиснат, неприятелят се отказва от опита да превземе Добрич и се оттегля на север. Загубите му достигат близо 50% от състава на частите. В боевете 5-7 септември българите също дават тежки жертви - 1053 загинали, а ранените са многократно повече.

По този начин положението при Добрич е стабилизирано, а заплахата за десния фланг на Трета българска армия е премахната. Сраженията край Добрич ангажират многократно превъзхождащ по численост противник, което облекчава действията на българските войски при Тутракан.

Епопеите при тези два града играят определяща роля за по-нататъшния ход на войната. За малко повече от седмица е освободена цяла Южна Добруджа.

Българските войски демонстрират висок боен дух при Добрич, като три денонощия отбиват атаки на румънски, руски и сръбски части, разбиват ги и сами преминават в настъпление, защото имат мисия - "Врагът трябва да се изгони от тази българска земя!".

В 08.45 часа започва поклонение пред мемориала с имената на 650 герои от Шеста пехотна Бдинска дивизия, загинали за освобождението на Южна Добруджа от румънско владичество, съобщава Pro News Dobrich.

Възпоменанието е организирано от община Добричка, честваща 103 години от българското военно чудо, сътворено по време на боевете през септември.

На мемориала, който се издига на пътя между селата Козлодуйци и Росеново, са изписани имената на 650 войници и офицери от 36-и пехотен Козлодуйски полк,35-и Врачански полк, Шеста пионерска дружина и Втори артилерийски полк от състава на дивизията, паднали в боевете за освобождението на Добруджа.

Паметникът, който бе открит на 7 септември 2017 година, е изграден с дарения и с финансовата подкрепа на община Добричка.

В 10.00 часа в параклиса "Св. Архангел Михаил" във Военно гробище музей добрички духовници ще отслужат заупокойна света литургия и панихида за загиналите войници.

В 11.00 часа под звуците на Духов оркестър - Добрич с диригент Стоян Монов ще бъдат поднесени венци и цветя на паметника на ген. - лейтенант Иван Колев и загиналите за освобождението на Добруджа през 1916 г.

На паметните плочи в мемориалния комплекс в Добрич са изписани имената на повече от хиляда войници и офицери от Трета българска армия, загинали в битката за Добрич.

Фигурата на генерала, изминал хиляди километри по бойните пътища на Добруджа със своя кон Пирин, е излята от 3.5 тона гилзи, предоставени от Министерството на отбраната. Паметникът бе открит за 100-годишнината от епопеята.

Тържествената програма ще продължи с полагане на цветя на Кръст - паметника на загиналите в Добричката епопея, Паметен знак на загиналите от 53-ти пехотен полк, част от 7-ма Рилска дивизия през Добричката епопея 1916 г., на паметните плочи на ген. Тодор Кантарджиев и полк. Борис Дрангов.

Регионален исторически музей - Добрич организира Ден на отворените врати във Военното гробище музей. Там може да бъде разгледана изложбата "Добричката епопея 1916 година".

За децата от Добрич общината организира Работилница за хвърчила. Тя ще започне от 11.00 ч. в началото на Градски парк "Свети Георги".