47% от хората отговарят преимуществено консервативно, докато 18% се самоопределят като консерватори и отговарящи преимуществено консервативно. Отговарящите преимуществено либерално са 13%, а самоопределящи се, но отговарящи преимуществено либерално, са 11%.

Данните представи политологът Първан Симеонов на дискусията, организирана от институт "Иван Хаджийски" на тема "Консервативни ли са българите? 30 години след 1989 г.".

Според Първан Симеонов българското общество е много здраво вкоренено общество с трудни за изкореняване ценности, нагласи, с упоритост и дори инат. На пръв поглед се наблюдава една картина на мнения, която показва, че българското общество се държи по-скоро консервативно, но то още не се нарича така. Българите са консерватори, без да се назовават така.

Онова, което за кратко наричаме "преход", отдавна не е актуално, защото добра или лоша, либералната демокрация е вече тук, добър или лош, пазарът е вече тук, добър или лош е Западния свят, но ние сме част от него и толкова по-добре, поясни Симеонов.

По данни на проведено изследване през лятото 70% от респондентите посочват, че православието трябва да бъде съхранявано като част от идентичността ни. 29% отбелязват, че всички религии трябва да имат еднаква тежест. По отношение на вярата в Бог 63% от респондентите посочват, че вярват, докато 23% не вярват.

Бракът да бъде само между мъж и жена, се избира от 88% от анкетираните, докато 11% отбелязват, че хомосексуалните бракове трябва да бъдат легализирани. По думите на Симеонов обществото ни се държи с по-скоро консервативен, по-скоро традиционалистки рефлекс, но когато се достигне до остра тема, не се стига до крайности.

Нашето общество реагира традиционалистки и има теми, по които то не прекрачва някои червени линии, макар да разсъждава по тях. 81% заявяват, че се чувстват по-скоро българи и по-скоро гражданин на света, 68% смятат, че българите са велик народ, а 32% отбелязват, че българите са народ като всички останали. 90% посочват, че се гордеят с българския фолклор, а тези, които смятат, че културните обичаи и традиции са отживелица, са 9%.

Едно здраво стъпило на земята общество, общество, което пред лицето на новото се хваща за познатото, общество, което изповядва един здравословен скептицизъм към нововъведения и общество, което не стига до крайности, е предпазливо общество. Тъкмо защото едно общество е предпазливо, то е още по-консервативно, поясни Симеонов.

В дискусията участва и депутатът от ГЕРБ Тома Биков, според когото консерватизмът е антиреволюционен и той е опит на обществото да се предпази от революция. Консерватизмът оценява революцията като нещо опасно, без ясен край, а българското общество не иска и не обича революцията.

Според Биков страната ни е преживяла и либерална революция, и социалистическа революция, която променя ценностите на обществото, но винаги българското общество навлиза в естествено състояние и проявява реакция срещу идеологията, която идва отвън. Тома Биков обясни обаче, че няма консервативна идеология и за това консерватизмът в различните времена има различни измерения, различен подход и различна гледна точка. Консерватизмът в Англия през 19 век е един, а през 21 век - друг.

Гледната точка на евродепутата и на заместник-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки по отношение на консерватизма е националистическа. Според него най-интересното е позицията на консервативното поведение. От личния си опит Джамбазки разви тезата, че във възраждането на българския фолклор у най-младите се корени консерватизмът. "Българите сме консервативни, но не значи, че четем Питър Бърк", коментира Джамбазки./news.bg