Проблемът е и управленски, смята социологът доц. Антоний Гълъбов. Според него през изминалите 20 години няма дългосрочна стратегическа програма, която да задължава всяко правителство, независимо от това какво е то, да отделя определени инвестиции, за да може да се поддържа системата на водния сектор.
Управленският проблем е в разхищението, категоричен бе той пред БНР и подчерта, че спешните действия и бързото възстановяване струват много повече от регулярните планирани и ясни инвестиции в сектора. Според него цената на водата трябва да продължи да расте.

Доц. Гълъбов смята, че сега трябва да се използва момента и да се търси не конфронтация, а създаване например на „воден пакт“ – нещо, което да гарантира политическо съгласие, че за следващите поне 10 години България трябва да инвестира приоритетно в тези инфраструктурни проекти. В противен случай ще сме свидетели отново и отново на същото, посочи той.

„В момента свалянето на правителството е по-малкият проблем от решаването на проблема с водата на хората“, категоричен е социологът.

Според него няма правила в политическия процес в България: „Подаването на оставка от следствения арест (бел.ред. на министър Нено Димов) или е закъсняло, или е подранило, но не е навреме, не е на място. Няма правила, според които да е ясно при каква ситуация един министър незабавно подава оставка. … Нямаме сетива за това кога е моментът да се поеме политическа отговорност, за да може да се разчисти терена за практически решения“.

Доц. Гълъбов смята, че управляващата коалиция трябва да излезе със становище защо Нено Димов подава оставка – заради сбъркана политика в сектора или заради това, че е следствен. Едното ще е признание за политическа грешка, която се носи колективно, обясни той.