Пътят се заражда от стъпките на този, който върви

15 Сеп 2020 15:34

 

 

Днешният 15 септември е особено вълнуващ за специалиста по ранна детска интервенция Рая Цветанова, която е част от фондация “За Нашите Деца” и е посветила професионалната си кариера на децата с трудности в развитието. Вълнението ѝ е толкова силно, защото от днес четири от децата, с които работи, вече са първокласници. Това са Костя, Бобчо, Борис и Станислава. Прочетете нейното емоционално послание към първокласниците и техните родители:
Спомняте ли си първия учебен ден? Помните ли трепетното вълнение, с което прекрачихте училищния праг за първи път? Никой не може да забрави първия училищен звънец. Сигурна съм, че тези спомени са още живи в сърцето ви…
Въпреки, че отдавна не съм ученичка, се чувствам развълнувана на този ден. Вълнувам се, защото четири от децата, с които работих като специалист Ранна интервенция, ще бъдат първокласници. Ще отлетят и ще поемат по пътя си – моите лястовичета, Костя, Бобчо, Борис и Станислава.
Преди няколко години, поех тези деца по Програма „Ранно детско развитие“. Всяко от тях беше със специфичните си потребности и интереси. Няма да си придавам важности – изобщо не беше лесно. Първо, трябваше да изградим взаимно доверие. После, заедно с родителите, да намерим индивидуалните и подходящи за всяко от децата начини, с които да стимулираме развитието им в онези области, в които имаха нужда от насърчаване на уменията. Спомням си, сякаш беше вчера – Костя, Борис и Бобчо познаваха само своя свят и живееха в него. Демонстрираха постоянно повтарящи се модели на поведение, имаха трудности в комуникацията и интеграцията с околните. Диагноза „Аутизъм”. Звучи страшно, но ранната интервенция оказа позитивен ефект за развитието им.
Станислава изоставаше в говорното и в общото си развитие. Дълго време, никой не се беше сетил да изпрати детето за по-обстойно изследване на слуха. Оказа се двустранна невросензорна загуба на слуха, която води до намаляване на слуха, трудности при интерпретирането на речта, както и ограничена възможност за възприемането на ясни звуци.
Това беше началото на пътя – дълъг и труден, но и изпълнен с успехи, надежди и оптимизъм… Дадох си сметка, че трябва да направя света около тях забавно училище, което да ги стимулира за учене по интересен и вълнуващ начин. Ден след ден, стъпка по стъпка – постигнахме много. С позитивна нагласа и окуражаване, със зачитане на старанието, което полагаха, с признаване на собствените им умения и качества, помогнах на децата да се откъснат от „проблемната идентичност“, с която ги идентифицираха. Ще ви разкрия едно тайно послание, с което съвместно с родителите, успяхме да постигнем напредък в развитието на децата – „Ценя те и вярвам, че може да се справиш.“
Тези четири деца, които за пръв път прекрачиха прага на Центъра за обществена подкрепа „Света София”, уж са същите сега, но не съвсем. Днес, Костя търси помощ от възрастен при затруднение, осъществява по-често очен контакт, апликира самостоятелно, концентрира се по-дълго върху поставена задача. Бобчо рисува човече, съставя изречения с 4-5 думи, отговаря на въпроси, храни се самостоятелно с лъжица. Борис пише и назовава всички букви от азбуката, чете кратък текст, играе ролеви игри. Напредъкът при Станислава също е видим – по-спокойна е, рисува човече с детайли, пише цифрите до 10 с малко помощ, пее и танцува. Майката на Станислава взе решение детето да посещава специализирано училище за деца с нарушен слух. И четиримата ще получат подарък от Центъра за обществена подкрепа „Света София” – раници с най-необходимите принадлежности за първи клас.
И днес, на 15.09.20г., аз се вълнувам заедно с родителите и децата…Не мога да остана равнодушна към детския поглед, изразяващ несигурност, страхове, но и надежда и очаквания. Извървяхме заедно пътя, с обич и доверие. Те тръгват напред, вече са ученици. Ще заменят заниманията в Центъра за обществена подкрепа „Света София” с пъстрото букварче и ще продължат да вървят по пътя на знанието. Предавам тези прекрасни деца на училището, с пожелание и там учителите всеотдайно да ги обучават, възпитават и да се грижат за тях.
Сърдечен поздрав към моите и към всички първокласници и техните родители.
Родители, подкрепяйте децата си и вярвайте в тях!
На добър час, мили деца!

Рая Цветанова
Старши специалист ранна интервенция
Фондация “За Нашите Деца”

 

Main Menu