"Кутията на Пандора бе отворена с решението на предходното 48 НС минималната работна заплата (МРЗ) да бъде 50% от средната работна такава. Тогава кабинет нямаше, за да имплементира това решение, а сегашният няма смелостта за такава стъпка“.

Това обясни пред БГНЕС икономистът Михаил Кръстев. Той повтори, че европейската директива, в която е записано това изискване е с препоръчителен характер.

С въвеждането на средна работна заплата страната ни си осигури едно спираловидно увеличение на МРЗ, което не отговаря на производителността на труда, на реалните заплащания в икономиката, на регионализацията на българската икономика, тъй като имаме области като Видин, Благоевград, Монтана и много други, може би след няколко години всички без София-град, където МРЗ, така определена от този механизъм, застрашително наближава средната такава, а няма как минималната да е средната."Ако заплащането в София продължи да расте с темповете, с които продължава да расте до момента, това изкривява статистиката за средна работна заплата, което пък въвежда минимална заплата, която не отговаря на реалностите в икономиката и цели области, които и сега са далече от минималната заплата, ще почнат да страдат“, обясни Михаил Кръстев и уточни, че това повишава публичните разходи.

Михаил Кръстев уточни, че заради нивата ни на инфлация нямаме шанс да влезем в Еврозоната на 1 януари 2025 г.

"Виждаме отдалечаване от Шенген, Еврозоната не се случва, приемането на бюджет за 2023 г. завърши с неизпълнена приходна и разходна част. По отношение на конституционната реформа специалистите не са оптимисти.

Отпуснатото финансиране на общини нямат капацитет за изпълнение. Засега сме 0 от 5. Нека не се поставят нови цели, докато не се изпълнят тези“, съветва икономистът Михаил Кръстев.